На 13 януари се навършват 154 години от рождението на Алеко Константинов
Автор: Камен Колев
Аристократичният дух в родната къща на Алеко Константинов в Свищов грабва всеки, минал прага на този интелектуален дом. Хората надали отнасят в спомените си само луксозната мебелировка, елегантния стил, изящните полилеи, часовници и подаръците от самия руски император.
Сърцето на Щастливеца, запазено след аутопсията му през 1897 г. от д-р Кръстьо Кръстев, е най-ценното там, защото всеки, видял стъкленицата, разбира, че то още бие за България. Точно 154 години, колкото се навършиха от рождението му на 13 януари 2017 г.
Официално принадлежи на музея в Свищов от 1926 г., когато д-р Кръстев го дарява като експонат в отворената за посещения къща. До безценната стъкленица се приближаваме и ние.
„На всички посетители правят впечатление огромните отвори в запазения повече от едно столетие орган. Те не са от куршумите на убийците му, както може би си мислите“, обяснява уредничката, забелязала нашия интерес.
На 11 май 1897 г., докато пътува във файтон с Михаил Такев – личен приятел, съратник на Алеко от Демократическата партия и депутат от опозицията, писателят става случайна жертва.
Смята се, че нападението е организирано от политическите противници на Такев, които са наели селски разбойници от с. Радилово да го ликвидират. Куршумът не улучва депутата, но уцелва Алеко в гърдите и разтрошава едно от ребрата му.
Последната снимка на Алеко Константинов, малко преди да бъде прострелян смъртоносно
Нащърбената кост се врязва в сърцето на Щастливеца и дълбоко го пронизва. Това всъщност е доказаната при аутопсията причина за нелепата смърт на талантливия фейлетонист.
На втория етаж в къщата музей се пазят и дрехите, с които авторът на „Бай Ганьо“ е бил облечен по време на атентата, както и пушката на един от убийците. Тя пък е предадена за музейната сбирка 30 години след съдебния процес срещу покушителите, заедно с гипсовите отливки на стъпките им, направени по време на следствения експеримент.
Родната къща на Алеко е построена през 1861 г., днес се намира в старата част на Свищов. Китният двор, потънал в зеленина и мушкато, гледа към Дунава и румънския бряг. От любимата си таванска стаичка писателят е наблюдавал преминаването на руските войски по време на Освободителната война.
В годините преди Освобождението Алеко е живял в този дом до 14-годишната си възраст. Когато навършва 7, той започва обучение при двама частни учители - Янко Мустаков, който е основател на първия български оркестър в Свищов, и Емануил Васкидович, който пък създава първото елинско-българско училище в града.
Две години учи и в училището на Христаки Павлович, след което заминава да се обучава в Априловската гимназия в Габрово. Връща се в Свищов в началото на Руско-турската война, за да започне работа в гражданското управление на Свищов.
Администрацията се е помещавала на първия етаж в дома му. Губернатор по онова време е бил Найден Геров, а негов вице - Драган Цанков. Регистратор е Иван Вазов, а 14-годишният Алеко Константинов става писар със заплата от 1 рубла.
Къща музей "Алеко Константинов" в Свищов. На масичката е сложен самоварът, подарен на семейството лично от руския цар Александър II
Къщата на Щастливеца е втората, през чийто праг пристъпва руският император Александър II, влизайки в освободения български град. Още се разказват легенди за суматохата и приготовленията на семейството около височайшата визита.
Ястията били приготвени лично от бабата на Щастливеца - Елена Иванова Шишманова. Тя е била една от учредителките на женското дружество „Съгласие“ в Свищов, а също така и блестяща домакиня.
Императорът харесал много дебелите, скъпи килими, с които били застлани подовете (впоследствие, след пренасянето на фамилията в София, скъпите постелки са изчезнали неясно къде). Александър II бил толкова благодарен за сърдечното посрещане, че подарил на семейството самовар и две руски чаши за чай.
След Освобождението Алеко заминава за Николаев, където завършва средното си образование и се записва в юридическия факултет в Одеса.
През 1885 г. баща му купува къща на ул. „Раковска“ в столицата. По това време Алеко е назначен за заместник-прокурор в Софийския окръжен съд. Работи и в Софийския апелативен съд.
Точно по това време за него настъпва тежък период - два пъти е уволняван по политически причини, а в годините от 1885 до 1890 г. умират всички негови близки - най-малката му сестра Люба, майка му Тинка Иванова Шишманова, баща му, а после и другите му две сестри – Елена и Веселина.
(Баба му Елена пък издъхва от холера в годината на Освобождението, след като е организирала медицинските сестри в града да помагат на ранени български и руски войници.)
Предполага се, че причината за смъртта им е туберкулоза, която е засегнала всички от семейството. Оцелява само Алеко, но решава да се отърве от фамилната къща в Свищов и я подарява на общината.
След серията репресии в юридическата професия и трагичната загуба на цялото си семейство, Алеко решава да се отдаде на туризъм и на писане сред природата.
В някои от текстовете си, като пътеписа „До Чикаго и назад“ например, той описва изкусно природните красоти, а по негова инициатива на 27 август 1895 г. се провежда първото организирано изкачване на Черни връх.
В своята изповед от 1894 г. пред Найчо Цанов на въпроса кое развлечение му е най-приятно, писателят казва: „Гуляй на чист въздух и в мъжка компания”.
