И днес се спори дали „Успение Богородично" първо е била джамия или християнски храм
Автор: Христо Христов
Множество са примерите, когато православна църква е била превърната в джамия, но за обратното почти няма примери. И все пак нещо такова се е случило в село Узунджово, отстоящо само на няколко километра от Хасково.
Тамошният храм, който се смята за най-голямата селска църква в България, носи името на Божията майка света Богородица. В населеното място и до днес се разказва легендата за зазидани християнски кръстове и тайни символи в колоните на молитвения дом. Те доказвали, че християнството е първо, а ислямизирането дошло по-късно с турската инвазия в района.
Още от моите родители съм чувал, че най-напред е била черквата. Достатъчно е да се видят каменните лалета по фасадата. „Те са подписът на майстор Лалю – българинът, който я е строил“, разказва възрастен мъж. Всъщност преданието гласи, че за това кой е бил майсторът хората съдят именно по изобразено на западната стена на храма лале, тъй като по онова време било прието главният строител да не пише името си по сградите, за да не отнема от славата на султана.
Освен това, при последната реставрация на православната култова сграда върху колона на прозорец от интериора е разкрита гравюра с изображението на лале – един своеобразен автограф на майстора. Друго доказателство, че строителят на джамията е бил християнин, е разкритата по време на преустройството й черква. За това се съди по съществуването на тънка стена от кирпич в източната част на сградата. Легендите разказват, че майстор Лалю предчувствал, че един ден селото ще бъде освободено и отново християнско и направил така, че превръщането на джамията в църква да стане възможно най-лесно.
Въпреки че историците вадят доказателства и въпреки че храмът е строен преди повече от 500 години, в селото и до днес продължават споровете дали първо е бил църква или пък джамия. Историците са категорични, че днешната църква е започнала първоначално да функционира като джамия, което е станало през втората половина на ХVІ в. Според експертите молитвеният дом е издигнат по заповед на султана.
Финансирането на строежа е било поето от Синан паша, който дарил 30 000 гроша за построяване на комплекс от религиозен храм, кервансарай, имарет и хамам. Джамията е била действаща до Освобождението, след което е била занемарена.
Зданието започва да приютява християни от момента, в който в Узунджово се срутва църквата "Свети Йоан Кръстител", строена през 1857 година. Тогава узунджовското църковно настоятелство взема решение да приспособи изоставената джамия в църква, тъй като нямат средства за нова църква. За целта на заседание на 10-ото Народно събрание сградата е предадена на селската община за ползване като църковен имот.
Узунджовци обаче трудно приемат идеята старата джамия да бъде превърната в църква.
Стига се и до бунт по този повод. Хората недоволстват, че за да се черкуват, ще трябва да преминават през турски надгробни камъни. По-практичните пък се притесняват, че на зимните кръщенета ще се простудяват бебетата заради отдалечеността на храма от мегдана.
В крайна сметка се взема ново решение – сградата да бъде разрушена и от строителния материал да бъде построена нова селска църква.
След тригодишни спорове надделява идеята, че все пак джамията трябва да бъде запазена за поколенията и преустроена в църква.
През 1906 г. мюсюлманският храм и принадлежащият му имот са преотстъпени от Турция на България и започва преустройството му в християнска църква. То е възложено на майстор Вангел от Дебър. Тогава е изграден олтарът с иконостаса и част от орнаментите, характерни за православието.
От върха на купола е свалена старата емблема, която се е състояла от полумесец и звезда, редом с която се издигало и голямо разцъфнало лале, чиито тичинки се сплитали в кръстен знак. На нейно място е поставен позлатен кръст.
През 2007 г. с финансовата помощ на Община Хасково е извършен основен ремонт и реставрация на черковната сграда. Подновена е медната обшивка на купола и отново са позлатени кръстовете. Изчистени са стените отвън и отвътре, извършена е пластична декорация на фасадата. Освен това са реставрирани стенописите на купола и запазените икони, като липсващите свети изображения били изработени наново и местата им – запълнени.
Най-голямата селска църква в страната е с уникална архитектура, съчетаваща образци на християнството и исляма. Именно тази нейна забележителност привлича много туристи. Според официалната статистика най-многобройни са групите, които идват с цели автобуси от Гърция. Руснаците и англичаните пък предпочитат самостоятелните визити.
Куполът на храма е съграден от закрепени върху квадратна основа тънки тухли и има формата на полукълбо. Той се прихваща и укрепва от външна каменна стена.
Самата тя има формата на правилен осмоъгълник. Върху фасадите на всяка от четирите укрепващи стени е издялана интересна релефна украса — халка, закрепена на трапецовидна основа, наподобяваща старовремска дръжка на порта. Халките символично отварят четирите врати, изобразени върху четирите страни на храма, към четирите посоки на света.
Стените на църквата са издигнати от масивен камък, като за по-голяма здравина отделните парчета са захванати един за друг чрез зъбци. Повторно те са закрепени помежду си с метални скоби, споени с олово.
Иконостасът на църквата “Успение Богородично" е дело на майстора дърворезбар Уста Дарин Божков. Неговите размери — височина 8,80 м и ширина 14 м, го нареждат сред трите най-внушителни иконостаси в страната. В проекта по направата му взима участие екип от 40 души – майстори, чираци и калфи. Цялата изработка отнема девет месеца. Отделните елементи на преградата пред олтара са изработени от различни видове дърво. Уникален детайл е дърворезбованата молитва, изписана на глаголица. Всъщност узунджовската „Успение Богородично" е единствената църква у нас, в чийто иконостас има вплетена глаголична молитва. Според автора, тя има знаков и символичен характер.
Част от украсата на храма са монтираните на прозорците изящни витражи със стъклопис, изобразяващи сцени от живота на Божията майка. Този вид декорация е характерен предимно за католическите храмове. При реставрацията през 2007 г. са открити и два средновековни надписа на арабски език с религиозно-философска тематика. В архитектурно отношение този храм намира аналог само с две църкви в България, твърдят специалистите.
В малкото селце определено има с какво да се гордеят. Но, за съжаление и неговата съдба не прави изключение от тази на много други населени места в страната, в които се наблюдава гибелно обезлюдяване. Пенсионерите преживяват едва-едва, а младите през глава хващат еднопосочно автобусите за чужбина. „По принуда съм тук. Спокойно е, но няма работа“ - споделя местната жителка Иванка Христова. Но и тя като много други обмисля да се изсели в града.
