Малък Сечко може да се похвали с богат календар от празнични дни. Читалищата в страната ревниво пазят старите традиции
Автор: Огнян Марков
По стара народна традиция февруари е месец, в който се отбелязват множество празници – местни и национални, сватби и др., като повечето ритуали кътат в корените си древноезическите религиозни схващания, намирали преди много години благодатна почва по нашите земи.
Макар през Малък Сечко българинът да започва вече да се занимава с осигуряването на плодородието на лозите и плодните дръвчета, все пак хубавото настроение, характерно за зимата на земеделеца, не е отминало. Но освен култовият Трифон Зарезан, съществуват и други закачливи февруарски обичаи.
„Ергенската Вартоломеева сватба“ е традиционен обряд, който и до днес се тачи в лясковското село Козаревец, област Велико Търново, както и в с. Търнава, община Бяла Слатина. По неточни данни Търнава е едно от най-старите села във Врачанския край. Името му е славянско и най-вероятно произлиза от „трън“. На север от него тече река Скът, а от източната му страна се влива малката рекичка Грезница.
Козаревец пък е възникнало доста по-късно – през XVIII век. За това съществуват много легенди, но считаната за най-достоверна е тази, според която е създадено от пастир, който е избягал от Геранския бей. На сегашното си място то бива основано за трети път, след като преди това е бивало затрито от опустошителните епидемии, върлували през XVIII и XIX век.
Всъщност обичаят „Ергенска сватба“ през 20-те години на миналия век е бил много популярен в редица селища в Централна и Северна България. С него местните хора са искали по нетрадиционен начин да подсетят старите ергени, че им е време да се задомят. С този обряд те също така са отбелязвали предела на зимата, която след Атанасовден, както казват старите хора, вече започва да стяга багажа си, за да си ходи.
В по-ново време тази традиционна иначе практика бива възстановена наново през 1946 година в Килифарево, Великотърновско, макар общинските архиви да свидетелстват, че в Козаревец е бил отбелязван и през 1930 г.
Според поверието мъжът, който е взел участие в празничните ритуали, до една година ще се ожени. Това, разбира се, не винаги става, но затова пък церемонията, изпълнявана в този ден, е колоритна и запомняща се.
Традицията повелява в нея да се включват само мъже ергени. Един от тях е облечен като булка, друг е младоженецът. В сватбеното шествие следват свекърът и свекървата, тъстът и тъщата, балдъзите и шуреите, там са и шаферките, както и другите представители на двата рода.
Отначало шествието под звуците на оркестър тръгва към дома на младоженеца, взема го, оттам се отива до къщата на булката, тя също се присъединява към сватбарите и е бурно аплодирана от всички присъстващи. След това всички се отправят да вземат кумовете. Пред къщата им се танцува, дарява се, след което всички се упътват към площада.
Там друг ерген, преоблечен като поп, извършва сватбения обред, следващ в основни линии каноните на православната църква. След това младоженците получават подаръците си – всички до един шегаджийски – букет от магарешки тръни, кокошки, агнета, тухли, за да си направи „новото семейство“ къща, а венчалните свещи се правят от стръкове праз, закичени в края си с червени чушки.
Също според традицията от ранния следобед сватбарите засядат на тежка трапеза в дома на младоженеца, отрупана с разнообразни ястия и напитки, донесени от всички. Кумът и „кумата“, разбира се, ръководят пиршеството, на което вече може да се включат и жени и девойки, за да могат ергените още от този ден да почнат да се оглеждат за булка.
Подобна „сватба“ се прави и във великотърновското село Присово, което отстои на около 6 км от старата столица. Но тя се извършва по-късно във времето – по Месни Заговезни, които според църковния календар се честват осем седмици преди Великден.
Голяма е ролята на местните духовни средища във възраждането на тези стари обичаи. Така например тъкмо на козаревското читалище „Земеделец 1899“ е инициативата за възстановяването на типичната някога за населеното място традиция за отбелязване на „Ергенската Вартоломеева сватба“. Подобна е ситуацията и в останалите две села – Търнава и Присово.
Докато на север веселбата е по повод сватбата и специфичните преживявания и нареждания около нея, на юг, в Първомай, Образцовото народното читалище „Св. св. Кирил и Методий“, както всяка година, организира конкурс за най-добро домашно
вино.
Това всъщност е традиция, която се почита навсякъде в страната, и то именно през февруари – месецът на считания за пазач на лозята свети Трифон. Но тъкмо от Първомай започват и народните празници на виното. Като един от най-развитите лозарски райони в Тракийската низина, този ден традиционно се отбелязва с богата фолклорна програма, с провеждането на конкурса за най-добро домашно вино, а накрая се прави дегустация на вина от местни и гостуващи изби.
Регламентът на конкурса е строг и предвижда в него да участват само бели и червени вина от миналогодишната реколта, тоест такива, които не са представяни на същия празник предходната година. Дадените за оценка вина са етикетирани от производителите им, като задължително трябва да се посочи от кой сорт или сортове са направени. Не се допускат до участие така наречените допълнително ароматизирани лекоалкохолни спиртни напитки, каквито са различните видове пелин.
Едно от условията е всеки, записал се за конкурса, да занесе преди него не по-малко от три бутилки от виното си в читалището в Първомай за предварителна дегустация, както и достатъчно количество от своята продукция, което ще е нужно на журито да вземе решение как ще оцени божествената напитка. Има и още едно специфично условие – че в две последователни години не може да се присъжда първо място на един и същи производител.
Коректив на съдийските решения е публиката. Всички присъстващи може да отпият според силите и възможностите си колкото могат повече различни вина и също да оценят дали отсъденото от журито на конкурса е правилно.
От „„Будилник“ до светите братя
Всъщност читалище „Св. св. Кирил и Методий“ в Първомай тази година навършва 120 години от създаването си през 1894 г. под името „Будилник“. Пръв негов председател е Ламби Дончев, а в годините след него изключителната чест да ръководят дейността на това духовно средище имат д-р Петър Стаматов, Васил Георгиев, Илия Мрянков, Христо Димитров, Тоско Илиев, Момчил Момчилов, Минчо Чуков, Паун Джурков, Димитър Кушелиев, Стоян Илиев, Тенчо Спилков, Борис Тодоров. От 1979 г. досега председател е Иван Караславов.
Дни след създаването си в духовното средище е открита библиотека, а на 28 януари 1895 г. се играе и първата пиеса – „Иванко, убиецът на Асеня". На 11 март 1951 г., в духа на култовите традиции, читалището бива преименувано на „Владимир Илич Ленин".
От края на 1960 г. то се помещава в самостоятелна, специално построена за него сграда, а с указ от 1969 г. е наградено с орден "Кирил и Методий" - І степен, и е обявено за "Образцово".
Една година след промените у нас, на 5 ноември 1990 г. то се сдобива в названието си с имената на двамата първоучители и оттогава до днес се нарича "Св. св. Кирил и Методий“..
Библиотеката е традиционно културно средище за жителите на Първомай - млади и стари. Там се връчват и двете Национални литературни награди – за проза „Георги Караславов”, и за поезия на името на Слав Хр. Караславов, които се присъждат съответно от 2004 г. до 2007 г.
От само себе си се разбира, че художествената самодейност е едно от основните направления в работата на тази културно-просветна институция, която полага всички усилия, за да съхрани най-ценното от националните традиции – нещо особено важно за запазването на българския дух, култура и достойнство в днешното време на тотална глобализация.
Първомайското читалище е основен организатор на Майските културни тържества, чиято програма традиционно включва годишни продукции на самодейните състави и привлича професионални театри, естрадни изпълнители и творци на перото от национално ниво.
Съвместно с общината ежегодно се организира и Празникът на тракийската народна музика и песен, в който вземат участие най-популярните оркестри от Южна България.
