Никога не съм разбирал защо 90 процента от „интелигенцията” у нас смята, че всички боксьори, без изключение, задължително трябва да бъдат агресивни тъпаци с един пръст чело, които разбират само от блъскане, кървища и едва могат да си изписват името.
Ако познаваха някой от старата генерация, първият олимпийски шампион на България по бокс Георги Костадинов например, щяха силно да се съмняват в идеята си за боксьори. Но, ако няма как това да стане, силната ми препоръка е да прочетат най-новата книга на Палми Ранчев „Боксьори и случайни минувачи”.
Самият той, ако никога не сте чували това име, е бивш боксьор, треньор, писател, поет, сценарист и водещ в телевизията. Бил е и много други неща, но в случая значение имат именно току-що изброените.
Палми Ранчев е написал и други книги и затова не съм сигурен, че трябва да се запознаете първо с тази. Но така или иначе, става въпрос за нея, затова се поинтересувайте.
Ще останете много приятно впечатлени, уверявам ви. Това, разбира се, в случай че не сте неспасяеми сноби, отчаяно търсещи толкова завързан изказ, че сами да не си обясните какво всъщност е искал да каже авторът. Тук такава опасност няма.
Кратките разкази на Ранчев приличат на боксови рундове. Случки, истории, картини и емоции и изведнъж – развръзка. Като съдбоносно кроше. Или ъперкът. И двата термина ги има в разказите, събрани в тази книга.
В тях се разказва още за кръв, урина, трудно дишане, бой със сянка и всякакви други боксови изпълнения. Но и за хора, които ги преживяват (или не успяват) и продължават (или не) своя житейски път.
Ако трябва да сравняваме сборника „Боксьори и случайни минувачи” със световни стандарти, той по-скоро е по-близък до филма „Момиче за милион долара” на Клинт Истууд, отколкото до „Роки” на Силвестър Сталоун или най-новия на тази тема „Бойна кръв” с Ник Нолти. Заради пълната липса на романтика.
Тук този любим похват на измислителите на истории за суровия спорт просто липсва. Което не означава, че разказите са лишени от човещина, напротив.
Точно тази дума като че ли прорязва всичките двадесет и седем разказа, съставили книгата (не мога да определя кой от двата - дали „Семинаристът” или „Мишо Лявото кроше” ми остава най-любим).
Героите на Палми Ранчев са хора боксьори, свързани с бокса или гравитиращи около тях. Затова стоят толкова адекватно, докато ги възприемате.
Самият той е изживял тези мигове, срещал е тези хора, разговарял е и продължава да разговаря с тях, ял е бой като тях и той е нанасял удари като тях.
Затова всичко звучи съвсем правдоподобно, точно като взето от филма, за който преди няколко реда споменах. С истински мъжкари. Но, които са чували „Брек!” и „Бокс!” на истинския ринг, не само на кинаджийския.
„Боксьори и случайни минувачи” ще прочетете за не повече от 2-3 часа. Ако четете задълбочено. Точно това ще се случи. А после ще попитате за по-старите книги на Палми Ранчев.
