Приличащото на маргаритка диворастящо растение от стари времена се цени високо от европейската традиционна медицина.
Първите сведения за използването на лечебните свойства на билката датират от ХVІ в.
Лечебната й сила се крие в нейния състав, в който може да се открият около 150 активни вещества. Сред тях – много флавоноиди, полизахариди, танини, смола и етерични масла, сред които популярното тимол. Някои от нейните съставки притежават мощни успокоителни и противовъзпалителни свойства, които се абсорбират от организма през кожата.
Затова и билката, отварите и етеричните масла, добити от нея, се прилагат предимно външно. Те се използват при ударено и навехнато, за бани при хемороиди, за гаргара при зъбобол и болки в гърлото.
Освен това намира приложение като жлъчегонно, кръвоспиращо и възбуждащо сърдечната дейност средство. Употребява се и при маточни кръвоизливи, епилепсия, парализи, задух и др.
Използваема част: Цветните кошнички, брани по време на цъфтежа (юни-юли). Срокът на годност на изсушеното растение е 2 години.
Начин на употреба: Приготвя се запарка от 1 с. л. арника в 0,5 л вода. Дозата е за един ден.
