Седем разказа за демонични създания от българския фолклор представиха от Бургаския музей
Автор: Веселин Максимов
Две седмици преди последния голям зимен празник – Сирни заговезни, Бургаският музей организира много интересна лектория. Темите в нея бяха насочени към популярни в последните години персонажи - вампири, таласъми, върколаци и всички демонични същества, които днес са герои от филми, книги и видеоигри.
В рамките на изминалата седмица специалистите от музея представиха в Иконната зала общо седем разказа, кой от кой по-интересни.
Те бяха „Обезвреждане на мъртвия в средновековните практики”, „Демонични персонажи от българския фолклор: Бродници, сенки, поганци и една кикимора”, „Огньовете на Сирни заговезни и как кукерите гонят злите сили”, „Животни-вампири и трябва ли да се страхуваме от тях”, „Растения ловят насекоми”, „Вампирите в световната литература” и „Вампирска кинохроника”.
„Всички тези демонични същества трябва по някакъв начин да бъдат хванати и да се предпазим от тях, затова избрахме Иконната зала за лекторска”, шеговито коментира за „Десант” директорът на музея Милен Николов.
Той упорито повтори няколко пъти, че „вампирската” митология далеч не е привнесена в родния ни фолклор от Западна Европа, а още по-малко пък през последните години от захаросаните американски филмчета за тийнейджъри-кръвопийци, които се влюбват в нормални хора и ги защитават.
Допреди само 50 години у нас са били практикувани ритуали по предпазване от вампирясване, а доказателства за това са били открити в няколко села, най-вече в Северна и Северозападна България.
Не е задължително мъртвецът, будещ подобен страх, да е страдал от недостиг на червени кръвни телца, та да е посягал на човешка кръв. Хората са се притеснявали от баячи, гледачки, пророчици, знахари и дори от свои съселяни и съграждани с особен физически недъг, заради който те странели от обществото.
Под главата на мъртвия, преди той да бъде покрит от пръстта, били посипвани пресни въглени, при него били поставяни ножици, а ако роднините му разрешавали, дори бил промушван с игла за плетене в сърцето.
На някои места възрастните жени, които баели против уроки и болести или гледали в бъдещето, след смъртта си били обграждани с колове. На други пък по средата на пресния гроб забивали вретено с острия край надолу, та тръгне ли да излиза мъртвият, да се убоде в сърцето и да се върне в царството на сенките.
Силен интерес предизвика лекцията на етнографа Росица Топалова за демоничните същества в българските вярвания. За караконджула, който ходел гърбав, брадат и страшен, преследвал пътниците и ги хвърлял от високи скали или ги стривал между два воденични камъка.
Ако досега сте се чудели какво точно е кикимора и защо тази дума е толкова обидна за жените, трябва да знаете, че това си има свое съвсем логично и разумно обяснение.
Кикимората е грозно същество от женски род, женски домашен дух, който най-често се отъждествява с починалата домакиня – пазителка на дома до своята смърт. Тя крещи, врещи, съска, проклетисва и дразни по всякакъв начин обитателите на къщата, защото е недоволна от това как новодошлата на нейното място (най-често доведената невеста) изпълнява тези свои задължения.
Едва ли знаете обаче, че кикимората, освен ужасна и неприятна, може да бъде и добронамерена и в услуга. Ако младата жена върши всичко „както трябва”, ужасният дух пази дома, бди над децата и мъжа й и помага по всякакъв начин.
Любопитни за посетителите на музея бяха и практиките за противодействие на злите духове. За плитки чесън, окачени на входната врата, сигурно сте чували, както знаете и че огънят и водата са стихии, които помагат срещу „гяволите”.
При подозрения, че около къщата се навъртат демони обаче, в миналото една от най-често използваните защити била разсипване на синап. Синапените зърна били смятани за сигурно средство за противодействие на съществата от оня свят.
Който носел пръчка от глог пък, можел най-спокойно да си ходи навсякъде, дори и в потайна доба, без да бъде притесняван от нищо и никого.
Други интересни начини на предпазване на дома били поставяне на видно място пред него на сито за брашно или нищелки. Нашите предци вярвали, че когато дойде демоничният гост, ще се втренчи да брои дупките на ситото или резките на нищелките. Така времето неусетно ще отмине за него и ще дойдат първи петли. А било абсолютно сигурно, че всички тези ужасяващи създания имали сила само докато пропее петльо.
