Единственият по рода си експонат у нас ще остане в старопрестолния град два месеца, след което ще отпътува за София
Автор: Здравка Христова Снимки: Личен архив
Глава на египетска мумия, две оригинални керамични плочки с йероглифи и миниатюрен култов предмет - лодкар на папирусова лодка и крокодил, гостуват във Велико Търново. Малката, но екзотична експозиция е подредена в хан ”Хаджи Николи” и ще остане там до средата на април. Артефактите от древната история и култура на египтяните са оригинални и уникални за България. Една част от тях принадлежат на музея в Шумен, а черепът се съхранява във Варна.
Това всъщност е и първият експонат на археологическата ни сбирка, датирана е към I век преди Христа и знаем, че е на жена, казва шефът на Варненския музей проф. Валентин Плетньов.
Главата е обгорена от едната страна, но по-голямата част от черепа - едното ухо, езикът и всички зъби, е отлично запазена. Не е правен въглероден анализ, за да се определи точно възрастта на жената. Налице са няколко пласта от тъканта, с която е увит черепът при мумифицирането, което навежда историците на тезата, че тайнствената египтянка е от по-висшата каста. Хората от простолюдието са нямали пари за балсамиране, затова мъртвите тела са заливани направо с катран, разказа при откриването на експозицията проф. Иван Тодоров от катедра “Стара и средновековна история” във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”.
Единствената по рода си находка в България е попаднала във Варна благодарение на Карел Шкорпил, който е основател на музея. Той е получил уникалното съкровище от руския дипломат Александър Рачински в началото на XX век, когато е бил консул във Варна след завръщането му от Александрия.Това са годините на разграбване на египетски артефакти и изнасянето им от страната на пирамидите и фараоните. Американски и френски прекупвачи са изтъргували някои от най-големите съкровища на Египет, продавайки ги в Германия, Англия, Франция, Русия.
Така Лондонският музей, Лувърът, музеят в Одеса са се сдобили с египетски паметници на културата. България е била твърде бедна страна, за да се включи в това прекупуване. Тази глава на мумия, която Варненският музей притежава, и керамичните експонати на Шуменския музей са единственото, което имаме, твърди проф. Плетньов.Черепът е бил включен в експозицията на Варненския музей до 40-те години на миналия век, след което е прибрана в хранилището, за да види отново бял свят след седем десетилетия.
Според египтяните тялото на мъртъвците трябвало да се мумифицира, за може душата да премине в задгробния свят. Практиката на мумифицирането е започнала въз основа на един мит за убийството на бога на река Нил, Озирис, съсечен на парчета от лошия си брат Сет.
Частите от тялото обаче са събрани от Изида - вдовицата на божеството, която отново ги сглобява и по този начин Озирис се възкресява.
Точно тази част от мита - с възкръсването, става доминираща тема и в други религии, прието е и от християнството.
Египтяните са използвали стотици различни техники за мумифициране.
Процесът, който позволява на телата да се съхранят в продължение на хиляди години, в действителност е много сложен и продължава до 70 дни.
Първо с куки и специални инструменти били изваждани мозъкът и вътрешните органи на мъртвия, с изключение на сърцето. Следващият етап е дехидриране на тялото със самороден натриев карбонат в продължение на 40 дена. Излишните телесни течности били дренирани и след това телесната кухина била запълвана с лен, пясък или дървени стърготини.
Кожата била намазвана със специални билкови препарати и след това покривана с разтопена смола, за да може да бъде допълнително запазена. Накрая тялото внимателно било обвивано в ленени превръзки.
Освен ба (тяло) и ка (духовен водач), египтянинът имал душа, която отлитала при смъртта. Те вярвали, че душата е птица с глава на човек, а лицето е това на починалия. Намирала се в корема или сърцето на човек, докато е жив, а след смъртта му излитала свободно по света, като нощем търсила убежище в гробницата, за да се спаси от лошите духове.
За да открие правилната гробница, тя трябвало да разпознае тялото, от което е произлязла. Затова тленните останки на починалия трябвало да се запазят по възможно най-добрия начин.
След приключване на балсамирането всички материали, които са били в досег с мъртвеца и отстранените от него части, се поставяли в съдове. Освен мумифицирането, имало и други приготовления за погребението на починалия.
През тези седемдесет дни жреците имали особено важна задача - написването на магически текстове, известни като “Книга на мъртвите”.
Те са записвани на ролки папирус, като главите на тази книга съдържали указания към починалия за пътя му към задгробния живот. Неща, които са обграждали човека приживе - мебели, оръжия, бижута, храна, се поставяли в гробницата, за да му служат и в отвъдния свят.
Последната церемония, извършвана в гробницата, е била отварянето на устата. Смятало се, че по този начин мумията възвръща способността си да се движи, говори, яде, за да може да изпълни съдбата си в отвъдния свят. Чак тогава балсамираният се поставял в гробницата и се запечатвал в ковчега или саркофага, като "Книгата на мъртвите" се слагала някъде наблизо.
В пожълтелите хроники може да се прочетат безброй причудливи истории за използването на мумиите, които не се оборват от историците. Едно от приложенията на мумиите е за лекарство.
От самото начало на XIII век от Новата ера до XVII век египетските мумии били стривани на прах и използвани като лекарство за различни болести или отравяния. Муска с прах от египетска мумия е бил задължителен атрибут, който хората са си донасяли от хаджилък, разказа директорът на Историческия музей във Велико Търново археологът Иван Църов.
Мумиите са използвани за гориво на парните локомотиви в Америка, включва се с разказа си проф. Милко Палангурски от катедрата “Нова и най-нова история” на Великотърновския университет.
През XIX век били открити много мумии и това ги обезценило от историческа гледна точка и те се превърнали в нещо най-обикновено, без особена стойност. Докарвали ги с кораби от Египет в Америка. И понеже били засмолени, ги хвърляли в пещите, когато не достигали дърва и въглища.
Кралят на Англия Чарлз II събирал праха и частичките, които падали от колекциите с мумии. Той втривал тази „вълшебна“ пудра в кожата по цялото си тяло.
„Монархът вярвал, че така “величието на древните” ще му се предаде.
Друго приложение на мумиите от поречието на Нил било за украса. Витринка с ръка или крак на мумия били от най-разпространените украси по викторианските камини.
Художниците през XVI век вярвали, че като добавят стрита мумия към боите си, те няма да се напукат, когато изсъхнат. В романите си Марк Твен описва сбирки за развиване на мумии при общата треска, обхванала янките, в търсене на египетските богатства. В “Макбет” Шекспир посочва, че в отварата на вещиците се съдържа съставка “мумия”.
Скитащите бедуини пък крадяли балсамираните тела и ги продавали на хартиените фабрики, които използвали древните бинтове и платнища за основен материал. Към края на XIX век американският производител Огъстъс Стануд все още работел по този начин. Основни клиенти му били месарите и бакалите. С хартията те увивали месо и продукти, тъй като тя имала кафеникав цвят и не била подходяща за печатната индустрия. Когато избухнала холера, народът свързал епидемията с мумиите, така че производството на хартия от тях било спряно.
След два месеца египетската мумия от хана “Хаджи Николи” отива в София, а на “бартер” във Велико Търново пък идва част от съкровището на хан Кубрат.
