Когато преди няколко месеца любителите на театъра и книгите у нас разбраха, че по разбиващата „Възвишение” на Милен Русков (чели сте за нея в тази рубрика миналата година) се подготвя постановка, подскочиха. Някои от негодувание, други от изненада а трети – просто от интерес.
Потривайки ръце при мисълта как ще хвърлят присмехулни думи върху бъдещата пиеса. Не заради някакво пренебрежение към режисьора Иван Добчев, нито за такова към артистите от пловдивския театър.
Ще изпитате още по-голяма наслада от пиесата, ако сте чели невероятния роман на Милен Русков (награда „Христо Г. Данов” за 2012 година е най-малкото отличие, за което изобщо може да се говори), който изуми всички със смелия си, плюл на всякакви исторически клишета, поглед върху един особен момент от развитието на България и страшния експеримент с нервите и възприятията на читателя (в него се говори на онзи стар български език, от Възраждането, та до края на 19 век).
Ако не сте го отваряли досега, пак ще останете много доволни, но ще бъдете от тази част на зрителите, която дори и към края, където по страховит начин се смесва силно комичното със страдалчески драматичното, пак ще се подхилва неадекватно. Видях такива хора в залата, но... тям е простено. Дано посегнат подир туй към книгата.
Историята за Бачо Гичо от Котел, Асенчо от Жеравна и останалите им другари от четата на Димитър Общи е разказана безмилостно привлекателно. Ако мислите, че всички прилагателни дотук са изкуствено-патетични, пак да кажа – отидете и гледайте „Възвишение”.
Супер работа на режисьора Иван Добчев, но и на драматизатора Александър Секулов, в близко съучастие с автора Милен Русков! Огромно браво и на всички артисти, участвали в пиесата. На всички, без изключение, но нека отличим най-главните действащи лица.
Няма да повярвате какъв Бачо Гичо е Бойко Кръстанов (ако го сравните с ролите му в телевизионните саги „Стъклен дом” и „Под прикритие”). Всъщност, той изнася най-тежко присъствие на сцената, постоянно движение и огромни количества текст.
Не по-малко енергичният му съратник Красимир Василев като Асенчо (избран за ролята след особено суров кастинг) не му отстъпва ни на йота по експресивност и енергия.
Димитър Общи е Асен Блатечки, напоследък предизвикал доста противоречиви мнения с телевизионните си изяви. Забравете своите разочарования към него, ако сте придобили такива. Отлична роля и безупречна игра – който го може, го може.
Чудесно впечатление прави сценографията на Ивайло Николов, той отлично е съумял да изобрази усойна планина, тъмна гора, пещери, ханове и мрачни одаи, в които се развива действието на пиесата (и романа) без да е нито сантиметър бутафорен, а напротив – силно въздействащ.
Нека кажем добра дума и за петте злокобни балканджийски мойри, които се появяват от време на време в портретни рамки, на авансцена. Техните шепот, плач, говор, крясък и рев в канон карат косите на публиката да настръхват. (Особено силно появяване изневиделица накрая, когато юнаците от четата падат убити един по един!)
Нямам представа по какъв критерий се номинират кандидатите за театралната награда „Аскеер”, но ако тези, които правят избора, искат да са спокойни пред съвестта си, би трябвало с пълна сила да дадат твърдо „да” за „Възвишение”.
А вие, разберете ли, че идва във вашия град, тутакси бягайте за билети. Ще се възвисите, обещавам ви!
