Странна конфигурация от 24 каменни стълба, подредени в окръжност, попадат преди 12 години в полезрението на покойния ни изследовател Георги Китов.
Автор: Мистичните мегалитни находки у нас датират от времето на траките и още крият загадки за учените
Докато работи по проучването и разкриването на тракийския култов храм край с. Старосел, на 10 км югоизточно от град Хисаря той открива причудливата находка.
Определя я като тракийска обсерватория, макар науката да не е съвсем наясно какво е било предназначението на т. нар. кромлех - съоръжение от побити в кръг каменни блокове. Такива в Европа има открити до момента още три - „Карнак“ в Бретан, Франция, едно мегалитно съоръжение в Белгия и прочутият Стоунхендж във Великобритания.
За разлика от англичаните обаче, които включват своята находка в списъка на Световното културно наследство и я рекламират като изключителна туристическа дестинация, кромлехът край Старо Железаре тъне в разруха, ерозията го изяжда, а в годините след смъртта на Георги Китов то отново обрасва в треви и дива растителност.Българската каменна окръжност се намира на Чолакова могила. Китов открива, че се състои от 24 вертикални каменни плочи с височина от половин до два метра и диаметър 6,5 - 7 метра.
Два от блоковете липсват. Характерно за целия комплекс от каменни блокове е, че няма редуване на високи с ниски менхири, което го прави сроден на типичните кромлехи в Западна Европа. Макар блоковете да са от трошлива и нетрайна песъчлива скала, при разкриването им те са били изключително добре запазени, подобно на могилите над храмовете и гробниците в тракийския разцвет, които Китов открива край Старосел, Казанлък и Стрелча. По северния полукръг на окръжността камъните са по-високи, отколкото в южния, а размерите им са различни. Подредени са в правилна окръжност. Още преди хилядолетия, когато съоръжението е престанало да се използва, то е било засипано с пръст.
При разкопките върху изравнената площадка над него са намерени керамични фрагменти от съдове, датиращи от началото на V в. пр. Хр. След това е довършен насипът до формирането на съвременната Чолакова могила.
Според учените, които провеждат археологически и астрономически проучвания, този обект е бил използван от одрисите за измерване на годишния цикъл, равноденствията и слънцестоенето, които са играли съществена роля в обредите и стопанския календар на древните траки.
Техните жреци са били задължени да наблюдават различните фази от движението на обожественото Слънце, а останалите членове на племето са му отдавали почитта си с поднасяне на дарове и жертвоприношения.
Други учени обаче смятат, че е възможно находката да е датирана от много по-дълбока древност. Фактите, които подкрепят тази теза, са няколко. Могилите стават характерни за българските земи през класическия тракийски период между VІ-ІІ в. пр. Хр.
Приблизително по това време е била затрупана и каменната обсерватория, но по какви причини, науката все още не намира отговори. Със сигурност вече се знае обаче, че преди да потънат под тоновете пръст, мегалитите край Старо Железаре са били използвани по предназначение.
Някои археолози дори предполагат, те това е продължавало няколко века и търсят връзката на този кромлех с прочутите по българските земи стотици долмени. Една част са картотекирани, но като цяло за тях се знае много малко.
От досегашните изследвания учените стигат до извода, че те са два вида - менхири и долмени. Менхирите са грубо издялани каменни блокове, досущ като този, който влачи навсякъде Обеликс - приятелят на комикс героя Астерикс. Те са били забивани в земята и са имали различна форма и големина - понякога по-високи от човешки бой, а понякога едва стигащи до 40-50 см, но винаги групирани един до друг. Когато са побити в земята във формата на окръжност, те се наричат кромлехи.
Долмените пък са съоръжения от каменни плочи, закрепени с помощта на скална опора. Така се получават отделни помещения. Най-простите имат само една камера - 4 стени и капак, но има и по-сложни, с по няколко "стаи". Най-големите са около десет на брой в България.
„Ние не знаем кой ги е създал. Говорим за траките, но тези обекти са по-стари от тях и не са споменати дори от гръцките летописци“, твърди пред БНР Любомир Цонев от БАН, който от години се занимава с проучвания на тези загадъчни паметници. Той дава пример с един от най-известните български менхири, открит сред развалините на Плиска в Североизточна Българи.
Там каменните блокове много напомнят на тези във Франция или Белгия. "Никой не може да каже за какво са направени, но загадката е пред очите ни", добавя Цонев. Изобилие от мегалитни паметници има в планините Странджа и Сакар в Югоизточна България. Конструкциите от долмени там са ориентирани към старинни върхове и увенчани от древно светилище. Местните хора ги наричат „хамбарчета“ и „змейови къщи“, тъй като според древните предания камънаците са обитавани от духове или змейове, а нощно време от отворите на долмените излизал огън.
Всъщност, находката край Старо Железаре се приема за втория у нас „Стоунхендж“, след откриването на първия подобен мегалитен комплекс в Източните Родопи край с. Долни Главанак, близо до язовирите по поречието на Арда.
И неговото предназначение също не е съвсем ясно - едни твърдят, че е светилище на езически богове, а други - че е древна астрономическа обсерватория. Трети стигат по-далеч в предположенията си и го определят като гробищно съоръжение.
Каквото и да е обаче, родопският кромлех е привлекателен за туристите. Всяка година хиляди почитатели на древната история и мистичните загадки идват тук, за да видят с очите си 15-те скални блока, забити в окръжност с диаметър 8 метра.
За разлика от него, този в Старо Железаре (макар и много по-голям и внушителен) е оставен на произвола на времето, което безмилостно го руши. При разкопките пръстта в кръга е извадена до основата на камъните, така че днес те на практика не могат да стоят самостоятелно изправени. Първоначално ги е крепял само външният пръстен на оригиналната могила, който обаче постепенно се свлича от ерозията. Сега каменните стълбове са паднали.
Мястото е обект и на постоянни иманярски набези, в резултат на което голяма част от стълбовете са разчупени и в момента цели са останали едва 10 от тях.
Група родолюбиви българи, отчаяни от безхаберието на властите, са започнали своя кампания в социалните мрежи за опазването и експонирането на уникалната находка. Те са изпратили петиция до министъра на културата Петър Стоянович за спешно консервиране на хилядолетния мегалитен паметник край Старо Железаре.
"Кромлехът край Старо Железаре не е консервиран и обещанията, които са дадени от Министерство на културата и община Хисаря за изграждане на защитно покритие върху него, не са спазени. Година след година - неохраняван, необозначен и забравен – обектът бързо се руши... Това са паметници с огромно историческо значение, които в Западна Европа се радват на голям интерес и привличат хиляди туристи. Там обаче се влагат държавни средства за опазването им, обявени са за национално богатство и са повод за национална гордост", се казва в текста на писмото.
