Имам изразена алергия към химически препарати – при докосване на третирани с тях плодове и зеленчуци, към консерванти в храните, към ароматизираните храни;
Автор: доц. д-р Гео Нешев
а също и към полените на житните растения и към битови акари, която се изразява с появата на отоци по тялото. Лекувах се 8 месеца с диети и антихистамини, но без особен успех. Имам ли шансове състоянието ми да се подобри?
Венка Иванова,
с. Салаш, общ. Белоградчик
В групата на заболяванията, характерни за пролетно-летния сезон, влизат полинозите – сенните болести, алергията към насекоми – пчели, стършели, оси и др., както и т.нар. фотодерматити – през месеците с най-силно слънце.
Полинозите са алергии, причинени от тичинковия прашец – полен, на ветроопрашваните растения. Това са сезонният алергичен ринит и конюнктивит, по-скоро риноконюнктивит, сезонната алергична бронхиална астма, поленовата уртикария, хранителният алергичен синдром.
Най-често срещаната причина за сенните болести у нас са поленовите зърна на горските и овощните дървета, на тревите, житните растения, цветята, плевелите. Повече боледуват жителите на големите градове, което се дължи на замърсяването на околната среда с газове и микрочастици. Причината е, че частиците се свързват с поленовия прашец и така образуват комплекс, който има качеството по-лесно да прониква в периферните бронхи и да се задържа по-продължително в тях.
По данни на ръководения от известната българска алерголожка проф. Жени Милева екип, през последните години от сезонен ринит страдат 10 процента от населението на страната ни.
Характерни за сенните болести са тяхната сезонност и повтаряемост – те се появяват всяка година приблизително по едно и също време.
Обикновено алергията засяга два или повече органа – очите, носа, а понякога – белия дроб или кожата.
Заболяването започва с конюнктивит, често пъти съпроводен с ринит. Между петата и десетата година след появата му при част от болните се наблюдават пристъпи на кашлица или задух, хриптене, понякога и двете едновременно. Макар и доста по-рядко, сезонният алергичен риноконюнктивит се придружава от уртикария, обща отпадналост и повишена температура.
През осемдесетте години на миналия век бе описан т. нар. орален синдром. Той възниква при досег на лигавицата на устата с различни храни: ябълки, круши, пъпеши, тиквени семки, банани, киви и др. А също и с моркови, домати, целина, картофи, копър, чесън.
Алергията може да провокират дори витамините, най-често от група В. Особено „активни“ в предизвикването на алергични реакции са биологичноактивните добавки. В съчетание с гладуване тези на вид безобидни капсули могат да доведат до маса нарушения в организма, в това число и алергия.
Според проф. Милева, когато се обсъжда проблемът с полинозите, на преден план излиза сезонният алергичен ринит, или риноконюнктивит. Макар че заболяването е сезонно, то сериозно нарушава качеството на живот на болните, като в около 50 на сто от случаите има голяма продължителност. Един от най-сериозните проблеми е, че нерядко сезонният алергичен риноконюнктивит води до появата на сезонна бронхиална астма. При хората със сенна хрема поленовата астма се среща в 13 до 38 на сто от случаите и само при 5-10 на сто при хората без сезонен алергичен риноконюнктивит.
За съжаление не е лесно да се предпази човек от пристъпите на това сезонно заболяване, тъй като дразнителите ни заобикалят още щом излезем от дома. И все пак има някои разумни мерки, към които е добре да се придържаме.
Намалете до минимум престоя си на открито по време на „поленовия сезон“. Затваряйте плътно вратите и прозорците. За вентилация на помещенията използвайте климатици. Щом се приберете у дома, измийте добре лицето и ръцете си, а най-добре вземете душ. Сменете дрехите, с които сте били навън.
При всички случаи болният трябва да потърси консултация с алерголог. Основно правило при лечението на поленовите болести е то да започне преди началото на сезона на полените и да продължи между 6 и 8 седмици след стихването на проявите. В някои случаи е достатъчно да се приложи само симтоматично лечение – да се прекратят хремата и сълзенето на очите. Понякога обаче се налага да се пристъпи към имунотерапия. Целта на медикаментозното лечение е да се потисне алергичното възпаление, да се предотврати хронифицирането на процеса, като наред с това се повлияят моментните симптоми на болестта.
Специфичната имунотерапия намалява свръхчувствителността към болестотворния агент. Това лечение се провежда за няколко дни и предпазва от по-късни остри реакции по отношение на житните полени. В около 10 на сто от случаите имунотерапията напълно отстранява и възникващата допълнително хранителна алергия.
Внимание! Само комплексното лечение на поленовите заболявания е в състояние да доведе до задоволителен резултат, категорична е проф. Жени Милева. При това то задължително трябва да започне преди да се появят усложненията.
