Най-малкият град у нас привлича туристи с възрожденските си къщи от ХVІІІ век, винените изби и скалните пирамиди
Автор: Камен Колев
Щом излязохме от Мелник, ни обгърна тъмна нощ, въпреки това обаче успяхме да забележим, че се движим по утъпкан път. Пред нас беше Струма, която от Мелник се спуска на юг към плодородната равнина на Серес. Яздехме по непознати места. Знаех само, че трябва да се движим към Остромджа, наричащо се също и Струмица, по името на реката, на която бе разположено. Може би трябваше да поемем в посока към Петрич, но предполагах, че ще се досетят, че сме тръгнали натам, и щяха да ни преследват. Затова след известно време се насочих под прав ъгъл на север.
— Накъде, сихди? — попита Халеф. — Отклоняваш се от пътя!
— С основание. Внимавайте. Отивам да потърся пътека или път, на север към реката, в посоката, която следвахме досега. Искам да заблудя преследвачите ни.
— Тогава трябва да внимаваме, много е тъмно. Намирахме се в нещо като неразорана нива. Скоро забелязах, че отново излизаме на някакъв път. Вляво чух скърцащите колела на тежка волска каруца. Поехме в тази посока. Не след дълго настигнахме каруцата. Теглеха я два големи бивола, а отпред крачеше коларят. В средата на извития дъгообразно хомот беше окачен фенер.
— Накъде си тръгнал? — попитах аз коларя.
— За Лебница — отвърна той, сочейки с ръка напред.
Вече се ориентирах. Значи този път водеше към Лебница, разположена на едноименната, вливаща се в Струма рекичка.
"Ето така, с много симпатия и добро познаване на моменти от историята, макар никога да не е стъпвал по нашите земи, любимият на поколения тийнейджъри Карл Май описва България от 70-те години на 19 век. Малцина знаят, че още в края на XIX век той разказва пред немска публика за страната ни и за пиринското градче Мелник под формата на приключенията на героя Кара бен Немзи (Карл, синът на Германия - б. а.), който е биографичен герой на самия автор.
През 1881 г. в германския вестник "Дойче Хаусшац" излиза като подлистник текстът "Под сянката на падишаха", в който главен герой е същият този Кара бен Немзи. По-късно Карл Май преработва сюжета в цяла поредица от няколко части, като България и Мелник са споменати в произведението "През дебрите на Балкана", чието оригинално заглавие е In den Schluchten des Balkan. Изданието от 1888 г. е преведено на български език едва през 1993 г.
В него се споменава Мелник, описва се тежкият живот на поробеното от Османската империя население на България. Бедната девойка Анка, героиня на Карл Май, олицетворява българите, които според него са чистосърдечни, честни и спестовни хора.
В текста се казва и за "недоволни съзаклятници, избягали в планините". Те били предвождани от човек, който не желаел да се подчинява на султана, а искал да създаде българско царство със свой собствен, независим цар.
Изглежда Карл Май е знаел, че такова царство е съществувало, тъй като го цитира в повествованието, когато героите му стигат до Призрен и започват да се чудят дали са открили сребърна мина.
"Известно е например, че по времето на цар Симеон, управлявал от 888 до 927 година, не само царството е достигало най-големите си предели, но и че за търговията, изкуството и науката са били полагани ревностни грижи, а на много места е започнало търсенето на благородни метали. Властта на цар Симеон е достигала на запад приблизително до днешния Призрен...", пише Карл Май.
Писателят израства в голяма бедност. Баща му го карал след училище в продължение на часове да преписва цели страници от различни енциклопедии, молитвеници и книги по естествознание. Ако не успеел да спази поставените от деспотичния родител срокове, бил наказван с бой с брезови пръчки.
Бащата държал да напълни съзнанието на младия Карл с най-разнообразни факти. Макар и по жесток начин, това втълпено познание след години се оказало много полезно за въображението на писателя. Не знаем доколко мелничани са наясно, че градчето им, признато за най-малкото в България със своите 400 жители, е било описвано още в годините около Освобождението от големия автор на истории за индианци. Не е сигурно и колко истина има в легендата, че тук е роден античният герой Спартак, а мястото е било обитавано от тракийските племена меди.
Със сигурност обаче мелничани знаят как да спечелят сърцата и небцето на туристите и гостите на града със своето прочуто вино от стария български сорт "Широка мелнишка лоза", с местните специалитети, с добре поддържаните възрожденски къщи от XVIII век, с величието на скалните пирамиди над Мелник.
Сред образците на възрожденската архитектура е прочутата Кордопулова къща. Тя е построена през 1754 г. от заможен гръцки търговец от фамилията Кордопулос. Показана е нейната вътрешна архитектура с украси от стенописи, резби и стъклописи.
В монументалната сграда може да се види мелнишка изба, издълбана във вид на тунел в скалата, с експонирани в нея огромни бъчви за съхраняване на мелнишко вино. За историята на винопроизводството тук може да се научи от местния музей, чиято сбирка е разположена в някогашния Клуб на активните борци. Подредени са снимки на мелнишки изби и бъчви, технология и съдове, свързани с обработката и съхранението на мелнишкото вино. Местното вино е прочуто още от Средновековието.
През XIII в. Мелник преживява едни от най-драматичните си периоди, когато местният феодал го откъсва от българското царство и го обявява за независима провинция. Тъкмо производството на вино помага на градчето през XVII-XVIII век да се превърне в процъфтяващо търговско средище.
Днес широката мелнишка лоза се превръща в почти бутиков типично български сорт, тъй като вирее само по долината на река Струма. Мелнишкото вино има червен цвят, закачлива свежест, а когато отлежи се превръща в сериозна напитка с тежък вкус и уникален букет от аромати, в който се долавят плодове, кожа и тютюн. Въпреки ограничените насаждения с този сорт, спецификата на широката мелнишка лоза я прави екстравагантен участник в международните винени изложби.
Едно от любимите места за туристите в Мелник са златистите скални пирамиди, които се извисяват на над 100 метра височина над пиринското градче в планината Пирин. В района има стотици скални образувания, които са с причудливи форми - скални гъби, игли, мечове, конуси, египетски пирамиди, минарета.
Любопитна гледка е върхът на пирамидите, където въпреки почти отвесните голи пясъчни склонове, растат треви и широколистна растителност. Пирамидите са обявени за природна забележителност още преди 50 г. и са първото, което идват да разгледат в Мелник чуждестранните туристи. Друго притегателно място е църквата "Свети Никола", която датира още от XII век.
