Това полупаразитно растение, което изсмуква чрез корените си хранителните сокове на различните плевелни треви, може са се срещне край пътища, просветлени гори,
планински местности и сухи склонове в голяма част от територията на централните и южните области на Германия, в Италия, на Балканите, в Русия, Молдова, Украйна и Беларус.
Очанката съдържа гликозида аукобин, етерично масло и мазнини, танини, дъбилни и слузести вещества, смола, кумарини, антоцианиди и силициева киселина, а също и някои витамини, както и елементите магнезий, цинк, бор, желязо, хром, манган и др.
Българската народна медицина прилага билката при стомашни заболявания (язва, оригвания, гастрит с повишена киселинност) и жълтеница. Тя помага още при нарушения на паметта, алергии, ентероколит, високо кръвно налягане, ревматизъм и подагра.
Доказани са лечебните й свойства при екзема и диатеза. Растението оказва положително въздействие върху кожата на главата, подпомагайки растежа на косата и подобряването на нейната структура.
Използваема част: Стръковете на растението (с цветовете и листата), брани по време на цъфтежа (юли-август). Те се сушат на сянка или в сушилни при температура 40 °С. След процедурата билката трябва да остане със зелен цвят на стеблото и листата и бледорозов на цвета. След изсушаването си се смила и се съхранява в кутии или кесии от плътна хартия в сухо и добре проветриво място.
Начин на приложение: В 200 мл вряла вода се поставят 10 г изсушена очанка. Оставя се да престои 3 часа, след което се прецежда. Изпива се по половин чаша три пъти на ден.
