Елена Хайтова представи най-новата си, трета поред книга за своя баща – големият български писател Николай Хайтов
Автор: Николай Козлуджов
Патриотизмът, любовта към майката природа и жаждата за свобода – това бе религията, която изповядваше големият български писател Николай Хайтов. Точно такъв го виждаме и в новата, трета поред книга на Елена Хайтова, посветена на баща й. „Крилете на дивия лес“ бе представена пред публиката в Пловдив на 12 март в Народна библиотека “Иван Вазов”.
Както самата авторка изтъкна, в предишните си две книги за своя родител тя го е представила в светлината на вечният боец, на гладиатора, изправен на арената, за да защитава своята България; да се бори с всички, които отричат историята си и се прекланят пред чуждите традиции и култури.
В новото си произведение тя е искала да избяга от този образ, за да остави духът на баща й да се пренесе в родното си село, при любимата му Могила. Защото дори и повече от десет години от смъртта му, все още се намират хора, които оспорват творчеството му, идеите му. Но силните и великите хора затова са могъщи, защото и след смъртта им техните врагове се страхуват дори още повече от тях.
Защо трябва все още да има спорове около гроба на Левски? Та дори самият Апостол е искал да се знае мястото, на което ще бъде погребан след смъртта си: “Ако ме обесят, поне ще ми остане гробът в България и всякой ще го знай, а ако ме изпратят на заточение, ще ми изгният костите надалеко.”
Като прочита тези редове, великият явровец си е казал, че това е “единственото основание да се търси гробът на Левски, то би било напълно достатъчно да го търсим и да не отдъхнем, докато не го издирим”.
След многогодишна изследователска дейност, уповавайки се на документи от очевидци, Хайтов доказва, че Левски е погребан в църквата “Света Петка” в София. И сега там има паметна плоча, на която е написано, че точно на това място е бил погребан Дякона след обесването си. Така че, мисията на великият академик е изпълнена и той спокоен си е отишъл от този свят.
Дълго време Елена Хайтова е обмисляла какво да бъде заглавието на третата книга за баща й. Отговорът на този въпрос идва от разказа “Гола съвест”, където главният герой изрича думите: “Изсечем ли горите си, ще унищожим и нашата България!”.
Ето кое е било вдъхновението на Хайтов - приридата, тя му е давала криле, на които да се понесе в необятното си творчество. Дори и на чешмата, построена в Яврово в памет на писателя от родолюбивата телевизия СКАТ, има плоча с една негова мисъл: “Крила имат само тези, чиито сърца искат да летят!”.
А гората, дивият лес, са били светини за Николай Хайтов.
Книгата е разделена на отделни глави, всяка от които представя различни периоди от живота на писателя. Не е случайно, че първата от тях е за годините в село Хвойна. В това село Хайтов – лесничея, прекарва няколко години. Това е и родното място на първата му съпруга – Мария. След това следва периодът в Персенк и Лисичево. Навсякъде дива природа и многовековен лес.
“…Живял ли си в планината, слушал ли си песента и заедно с това тътена на дърветата при буря, стряскали ли са те внезапните огньове на светкавиците, знай, че си най-богатият човек на впечатления. После животът ти се вижда много по-лек и сам изглеждаш здрав и твърд човек…”
В книгата за Хайтов могат да се прочетат и още много интересни факти – кога писателят е плакал видимо пред други хора; какво друго освен гората е обичал също безрезервно; каква е била най-голямата му детска мечта…
Нека читателят прочете книгата, за да види Николай Хайтов в една нова светлина – човек, който е призван да лети в мечтите си.
