Учредено през 1869 г. в старата българска столица, то още от създаването си става притегателен център за интелигенцията в града
Автор: Огнян Марков
Едно от най-старите духовни средища у нас, но може би първо по значение и историческа стойност – народно читалище „Надежда“ във Велико Търново, през 2014 г. то ства на 145 години. Учредено през 1869 г. в старата българска столица, то още от създаването си става притегателен център за хората в града, а през годините се оформя като значим културно-просветен център както в региона, така и в цялата страна.
Това е и една от институциите, в които най-редовно и много прилежно са водени архивите, поради което и свидетелствата за дейността в него са многобройни и подробни.
Ето например какво е записано в протокола от учредителното събрание на просветната институция: "В годината 1869 на 8 юния, събрахме се в общата стая при църквата "Свети Николай", за да турим в действие мисълта си за съставяне на едно читалище в града ни.
Събранието се отвори с едно кратко словце, произнесено от г-на Д. П. Иванова, което обемаше целта и ползата, която принасят читалищата, тяхното появяване и разпространение в отечеството ни, плодът, който са принесли от части на народа ни, пречките, които се явяват в началото на таквизи общополезни предприятия и за да се увенчае с успех всяко общо дело, се изисква съгласие и братска любов, защото без тях нищо не става."
Всъщност главният двигател за създаването на тази просветна и културна институция е именно Димитър х. Павли Иванов, произнесъл онези встъпителни думи при учредяването, както това е записано в протокола.
Човек образован, горещ родолюбец и радетел за просвещаването на българите, той завършва класното училище във Велико Търново и Търговска академия в Швейцария, Като деен член на революционната емиграция в Румъния по това време заедно с Филип Тотю взема участие в Сръбско-турската война от 1876 г.
С просветната дейност Димитър Иванов се запознава във времето, когато е касиер на българското читалище в Цариград през 1866 г. Тогава той има възможността да оцени значението на културните средища от този род за освестяването на народа и натрупва богат опит в конкретната дейност на тази институция. Затова, щом се завръща в родния си град през 1869 г., веднага започва да търси съмишленици и средства за учредяването на читалище там.
В деня на създаването му се избира и настоятелство. Почетното право да стане пръв председател присъстващите са отредили на Димитър х. Павли Иванов. Н. Д. Смилов е натоварен с функциите на подпредседател, Жоржо Момчев и Атанас Симеонов са двамата касиери, а Стефан Михов и Петър П. Димов са определени за писари.
Изработен е устав, а в съвсем кратко време - в рамките на две седмици, членовете успели да съберат 15 000 гроша, предназначени за поставяне началото на библиотеката, за купуване на вестници, с което читалището вече започва своята културно-просветна дейност. По това време поради липсата на собствено още помещение читалнята се помещавала в килията на църквата „Св. Николай“. Скоро там отворило врати и неделното училище за възрастни.
След 1869 г. е времето на втората обиколка на Левски в България. И е съвсем естествено съратниците в тази патриотична институция да не са могли да останат встрани от разрастващото се революционно движение, целящо освобождението на народа от властта на угнетителя. Особено пък що се касае до столицата на Второто българско царство, чието население в една или друга степен е причислявало себе си към старата българска аристокрация.
Така част от капитала, събран за дейността, отива „за оползотворяване от читалищните членове“, което, преведено, означава - дадени за нуждите на революционния комитет. За негово прикритие, както това е ставало и на много други места по това време, е служила книжовно-просветителската и организационна дейност на културния институт. А въпросните членове на читалището всъщност до един били комитетски хора.
През 1871 г. с разрастването му и превръщането му в един от оживените търговски центрове на тогавашния Дунавски вилает на Отоманската империя, града са започнали да посещават повече външни хора. Това наложило и преустройството на духовното средище, неговото европеизиране по образец на литературните общества в Европа от XIX век.
Уплашена от нарастващото патриотично влияние на читалището, през пролетта на следващата година турската власт забранява дейността му. Неофициално обаче тя не спира, като само сборното място е преместено от храма "Свети Николай" в дома на Христо х. Недялков. Библиотеката също продължава да работи, макар вече да ги няма големите публични изяви.
След Освобождението, на 16 декември 1879 г., духовното средище в старата българска столица отново официално отваря врати.
Интересна е историята за построяването на новата му сграда. Инициатор за това е революционерът, писател, издател и просветен деец Киро Тулешков. Той е роден във Велико Търново на 1 март 1846 г.
В Одеса през 1846 г. се среща с Христо Ботев, а по-късно става автор на неговата първа биография. Бил е съратник на Стефан Караджа и Васил Левски, а по време на Руско-турската освободителна война е в редиците на Българското опълчение.
Сградата е открита на 19 октомври 1886 година и в нея са заседавали Третото, Четвъртото и Петото Велико Народно събрание. В нея Фердинанд Сакскобургготски е положил клетва като княз на България на 2 август 1887 г., там е обявена и независимостта на България.
В по-късно време от сцената на читалище “Надежда” тръгват незабравимите артисти Константин Кисимов, Димитър Панов и Елена Стефанова. Там се ражда и националният девиз „Съединението прави силата“, който и сега е изписан на фасадата на читалището.
Сега то продължава своята народополезна дейност и 145 години след създаването си
продължава да е един от центровете на културния живот в старата столица. И отново самодейци имат възможност за изява на своите таланти пред публиката в родния град и при участие в различни конкурси, от които рядко се връщат без награди.
Смесеният хор „Царевец“ е основан през 1953 г., когато оперният театър на Велико Търново и общоградският ансамбъл преминават към читалището. През годините съставът участва в международни конкурси в Ланголен, Мидълсброу, Линден Холцхаузен, Кантонигрос, като от тези си участия печели четири първи награди, шест втори и три трети.
На национални фестивали хорът е удостоен с 9 златни и 2 сребърни медала, а през 1973 г. е награден с орден "Кирил и Методий" - І степен. Дългогодишен диригент на хора е маестро Върбан Рангелов.
Студентският театър „Маска и тога“ е създаден през сезона 2001 – 2002 г. Първите участници в него са студенти във Великотърновския университет с режисьор Стефан Методиев. Сега в състава са включени и ученици от Старопрестолната гимназия по икономика.
„Роял Дикси бенд” - Велико Търново, е създаден през ноември 1983 г. и е една от гордостите на града. Съставът изпълнява диксиленд стандарти, както и инструментални адаптации на известни френски шансони. Музикантите от „Роял Дикси бенд” са инициатори и домакини на Дикси джазфеста във Велико Търново, който успешно се провежда от 2008 г. със дейното съдействие на читалище "Надежда 1869" и Община Велико Търново.
В Клуба по битова култура, създаден през 1987 г., жените с много обич към българското народно творчество влагат своя талант и сърце в създаването на плетива, мартеници и различни аксесоари.
Библиотеката на читалището има над 48 000 тома, сред които ценна старопечатна сбирка, в която има 12 ръкописа, 413 старопечатни книги.
А настоятелството, чийто председател за трети мандат е Тошо Кръстев, а заместник-председател проф. Пламен Легкоступ - ректор на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", подпомагани дейно от секретаря Таня Петрова, полага грижи интересът към читалището да не отслабва.
