Билката е известна още като лазаркиня, добриче, физалис или пукалче. Расте в храсталаци, покрай огради и канавки, в лозя, предимно в по-топлите райони на страната.
Ярко оранжевите й плодовете съдържат червено багрило, алкалоиди, органични киселини, витамин С, провитамин А, мазнини, захари, органични киселини и др.
Растението проявява пикочогонно действие и спомага за изхвърлянето на уратни камъни от бъбреците. Освен това повлиява благоприятно върху функцията на черния дроб при жлъчнокаменна болест и жълтеница. Действа обезболяващо при ставен ревматизъм и зъбобол.
Българската народна медицина препоръчва плодовете на мехунката и при воднянка, шипове и хемороиди. Запарката от листата се използа при треска и малария и за жабурене при зъбобол. Плодовете, изгорени и смесени с прясно масло, се прилагат външно за лечение на лишеи и кожни обриви.
Начин на употреба. Вземат се около 10 зрели плода, които се заливат с 400 мл вряла вода. Варят се около 5 минути. Отварата се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден. Плодовете могат да се консумират и пресни – по 10-15 на ден без чашките (или пресен сок от тях – по 20 мл на ден).
Използваема част. Плодовете, брани през есента, след узряването им през септември, но без чашките, които са отровни.
