В миналото част от културата ни е включвала и благородството да помагаш на нуждаещите се
Автор: Интервю на Пламен Николов
Иван Станчов е роден на 1 април 1929 г. в София. Син е на Иван Станчов и Керълайн Марион Мичел и внук на дипломата и политика Димитър Станчов, един от строителите на съвременна България. След комунистическия преврат през 1946 г. семейството му емигрира в САЩ. От 1971 г. живее във Великобритания. От 1991 до 1994 г. е посланик на България в Лондон. През 1994-1995 г. е министър на външните работи в служебното правителство на Ренета Инджова. Съветник по външнополитическите въпроси на двама президенти на Република България.
- Вие сте потомствен дипломат, имате отлични контакти с държавници на високо ниво в целия свят. Отговаряте напълно на разбиранията за космополитен човек. Но за разлика от много млади българи, чиято единствена цел е да емигрират зад граница, вие решихте да се върнете в Родината…
- Чувствам се много добре в България, защото съм роден тук. Правя каквото е по силите ми да помагам. В момента младите може и да не намират много основания да се чувстват горди заради тежката ситуация, в която е страната. Но за 1300 години България е преминала и през много по-големи трудности. Ако вярваме повече в собствените си сили, съм убеден, че нещата в страната ни ще потръгнат.
- Има ли според вас енергия за промяна на статуквото, което вече четвърт век държи страната ни в постоянна безизходица?
- Хубаво е, че има хора, които се опитват да променят нещо – и обикновени граждани, и депутати дори – и сред тях има честни и интелигентни хора. Проблемът е, че често забравяме завета на Кубрат и това, което пише върху сградата на парламента ни – че нашата сила е в единението.
- Какво е отношението ви към управляващите в момента?
- Надявам се, че това правителство няма да изкара мандата си, защото определено има много недоволни хора от днешния български кабинет. А когато има недоволство и държавата продължава да е в тежко положение, е редно правителствата да си отиват.
- Може ли да се промени ситуацията в България по пътя на протестите?
- Имах шанса да наблюдавам наживо студентските вълнения в Париж през 1968 г. Аз съм за справедливост и когато тя отсъства, трябва да реагираме. Иначе неправдата ще продължава. Вярвам в младите хора и живея с надежда.
- Какво подхранва тази ваша надежда?
- Младите хора. Много от тях за съжаление решиха да емигрират. Според мен това не е голям проблем – стига българската държава да е в състояние да им даде възможност и мотивация да се завърнат и да приложат това, което са научили, да инвестират тук спечелените зад граница пари. Нека погледнем към времената непосредствено след Освобождението от турско робство – тогава са се върнали стотици българи, които са учили на Запад. И именно тези хора създадоха нова България.
- Какво според вас, като дипломат, трябва да бъде отношението на българската държава към нашите братя в Македония с оглед явната антибългарска кампания на управляващите среди в Скопие?
- Едно от големите прегрешения на комунистите бе, че съзнателно отродиха много българи от Македония, принуждавайки ги да се определят като македонци. Не мога да се бъркам във вътрешните работи на Република Македония, която уважавам като държава, но смятам, че течащите сега процеси ще се задълбочават. Важното е да не се създава напрежение между хората в балканските държави, те да се разбират помежду си.
- Има ли опасност за правата на нашите сънародници в Украйна с оглед на ситуацията там?
- Досега българите в Украйна се ползваха с правата си. Не бива да забравяме, че в Съветския съюз не бе така – преследвани и избити са таврийските българи, които се завърнаха в България през 1942-43 г. На репресии са били подложени и сънародниците ни в Крим. Част от тях са разселени, тези, които са имали смелостта да се опълчат, са пратени в лагери. Сънародниците ни в Бесарабия са били неглижирани, нямали са почти никакви права като малцинство. Волжките българи пък насилствено са превръщани в татари, забранявани са им всякакви опити за самоопределяне.
- Вие сте отлично запознат с политическата ситуация във Великобритания, бил сте и български посланик в Обединеното кралство. Как ще коментирате кампанията срещу българите и отношението, което се насажда към нас в британското общество?
- Това е измислено едва преди няколко месеца по чисто политически причини от една крайно дясна и популистка партия, която смята подобна кампания като удобен коз за привличане на гласове.
- Известен сте като крупен дарител. Освен финансови възможности, какво друго е нужно, за да прави човек добро?
- Преди всичко култура. Културният човек винаги е готов да помогне. Навремето в селата хората са си помагали в нужда. За съжаление днес българинът е затворен в себе си и не е толкова склонен да помага. Във всички световни религии се говори, че висша благодетел е да помагаш на нуждаещите се. Днешните българи мислят преди всичко за себе си. Това е тяхното оправдание за отказа им да подадат ръка при финансови затруднения.
А дори и в бедните години след Освобождението хиляди хора са намирали сили и начини да дарят за благородна кауза. Благородството е било част от културата на българина в миналото. Уви, днес не е така.
