Ако сте сред благословените с желание да четат книги българи, няма как да не знаете, че великият Михаил Булгаков е написал далеч не само спиращия дъха
Автор: Смях до посиняване, кажете и на приятели
роман „Майстора и Маргарита”. Възможно е да сте прелиствали и „Записки на младия лекар” или още нещо, но бъдете 100% сигурни, че тази книга е еманация на неговите разкази и фейлетони.
Ако сте запознати с живота и мирогледа на руснаците, значи сте наясно, че пиенето не е просто процес на усвояване на алкохол от организма, а съвсем сакрално изпълнение, имащо отношение към цялостната житейска философия на руския народ. Така и в този сборник на Булгаков.
Макар че абсолютно всички истории са концентрирани около пиенето на самогон или водка, ситуациите във всяка от тях отразява коренно различно състояние на човешката душа.
Веднъж – мъка и горест, друг път – веселба, а в трети – дори чисто екзистенциален отказ от здравомислещо възприемане на заобикалящата действителност. Няма свидетели дали Булгаков е злоупотребявал с чашата или просто като Достоевски е събирал пияници и ги е черпел, за да ги наблюдава, но всички описани случки са ужасно достоверни. Те са писани главно през 20-те години на миналия век, когато Михаил Афанасиевич се премества от работата си в подотдела за изкуство във Владикавказ в Москва.
Събрал шарените гледки на дълбоко провинциални новоизпечени комунистически труженици със силен афинитет към пиенето, авторът изригва в десетките си разкази и фейлетони.
Марина Черкашина твърди за него, че от лирик се е превърнал в сатиричен циник не защото душата му е огрубяла от несгоди, а защото времето, в което е живеел, го обрекло на тази участ. За да напише накрая лебедовата си песен – нечовешката „Майстора и Маргарита”.
Но да говорим за „За ползата от алкохолизма”. Заглавието е поставено от българския издател на сборника, но е доста сполучливо, вече разбрахте – от всеки лист капе алкохол в каквато и да било форма. И много, много, много смях. Смях до задушаване.
Силно се съмнявам, че тази книга би възпроизвела каквото и да е впечатление у някой европейски читател, пък бил той дори голям любител на руската литература. Тези истории са близки и познати нам, защото самите ние или наши приятели сме попадали ако не в същите, поне в подобни. Не задължително в същите житейски условия, по онова време България е била царство, с мъка отърсващо се от поредната национална катастрофа заради скапаните си политици. Почти идентично е поведението в такива ситуации.
И все пак, героите на Михаил Булгаков носят и някаква особено страховита собствена идентичност. Такава, каквато например сте гледали в любимите си руски телевизионни и кинокомедии.
Спомнете си за „Кавказка пленница” например. Или по-скоро „Особеностите на националния риболов”. Обърнете внимание например на следния разговор на опашка за водка в магазинче на малка гара:
– „Две бутилчици!
– Мезето какво да е?
– Каквот` дадете, че така ми е зажадняла душичката...
– Освен прах за зъби, друго нямаме
– Дай две кутии прах за зъби, айде!”
– „Ба, изтрябвала ми е вашата басма!
– Без мезе не даваме!
– Бе ти да не си мръднал, басмата да не е мезе?
– Е, както обичате...
– Дано на оня свят с басма да си замезваш!
– Без псувни, ако обичате!
– Не псувам, казвам само, че сте свине! Тъй де, хич бива ли да храните народа с басма!
– Другарю, не ни бавете!”
„За ползата от алкохолизма”! Минималната такава е поне смях до задъхване. Прочетете и кажете на приятели за това.
