Случай от реалния живот, в който ако не бе природната медицина, един гимназист е щял да изгуби ръката си
В редакцията на „Десант“ получихме писмо от о. з. полковник Иван Пенев Иванов от Варна. В него нашият читател споделя един случай от своя живот, който убедително потвърждава чудесата, на които е способна природната медицина.
Като ученик в Севлиевската гимназия през зимата на 1944 г. той получава голяма инфекция на лявата си ръка. Цялата му длан се подува като гъба, пръстите му посиняват и се втвърдяват – както сам се изразява бай Иван – „като ручило на гайда“.
Пулсиращите болки в един момент стават нетърпими и се налага Иван да потърси лекарска помощ. Дежурният доктор искрено се изненадва и възмущава от проявената от гимназиста небрежност и му казва: „Момче, операцията на ръката ти е наложителна и спешна, но хирургическият екип преди малко си тръгна. Ще дойдеш утре сутринта. Може да се наложи да ти ампутират ръката“.
Иван се прибира с голяма тревога в квартирата си и споделя с хазяйката, че на другия ден има вероятност да загуби лявата си китка. Възрастната жена изпада в паника и през сълзи му обещава да потърси лекарство, за да не осакатее момчето.
Тя облича кожуха си, грабва бастуна и излиза навън. След час-два се завръща и донася в престилката си... една замръзнала узряла краставица.
„Ето, намерих ти цяр за ръката“ – казва му тя и сложила зеленчука във фурната на печката.
Тогавашният гимназист гледал изумен случващото се, не вярвайки изобщо, че измръзналата краставица ще му помогне някак си.
Но се поинтересувал откъде хазяйката му я намерила посред зима.
„Ходих до зеленчуковата градина на военните и там я изрових под снега“ - обяснила му тя.
След като размразила във фурната зеленчука, възрастната жена я нарязала на парченца, които наредила върху пъпката на ръката на юношата, станала причина за възникналата инфекция. Увила китката и дланта му с една хавлия и с бинт я завързала за един пирон, забит в дървения таван на стаята.
Тъй като не бил спал от болки предната нощ, Иван веднага се унесъл в сън. Когато се събудил на сутринта, цялата му ръка, чак до рамото, и юрганът били омазани с гъста черна кръв, примесена с гной. Но пък болното място, където се развивала инфекцията, вече било спокойно, отокът бил паднал, а болките – преминали.
Така с помощта на природната медицина бъдещият полковник спасил ръката си от ампутация.
И до днес той успешно се справя с болежките, които съпътстват преклонната му възраст, пак с билки и средства, които ни предоставя щедро майката природа.
