Читалище „Напредък 1869” - 145 години патриотична и културна дейност
Автор: Огнян Марков
Някак неусетно стана тъй, че от 70-те години на миналия век народните читалища, особено в големите градове, позагубиха своето важно място в културния живот на квартала или населеното място. Това особено ясно пролича след бързото разпространение на интернет. Новото статукво пък от своя страна затвори младите хора в домовете им и те загърбиха нормалната и естествена за всеки човек потребност от общуване на живо с връстниците и други хора.
Да разглеждаме обаче читалищата в тяхната повече от столетна история досега единствено и само като културно-просветни центрове би било непълно. Защото в тези институции, особено в по-старите от тях, където традициите са отдавна утвърдени и където работят добри педагози, се дава възможност за творческа изява на таланти от всяка възраст, придобиват се трайни културни навици.
Едно такова духовно средище е горнооряховското читалище „Напредък 1869“. Както се вижда от името му, то е създадено през 1869 г. и е едно от първите в поробените български земи.
Началото е положено от най-просветените хора в града по това време. Единият е Вичо Грънчаров, деец на просветата и културата, активен участник във вътрешната революционна организация, създавана от Апостола, а другият е Радко Радославов - учител преди Освобождението, завършил колеж на о-в Малта и висша педагогическа школа в Прага, кмет на Горна Оряховица след Освобождението.
Тяхното дело е продължено от Борис Пилатов, Петко Кирчев, Енчо Филипов, Иван Пеев, Христо Андреков, които развиват хоровото дело в града. В библиотеката, която през годините непрекъснато умножава своя книжен фонд, работят Тодор Славчев, Мария Андреева, Кина Паунова, Любомир Страшилов.
Хор„Славянско единство” към читалището е създаден преди 110 години, през 1894 г. Целта в началото е била да се сформира певчески колектив, който да изпълнява предимно църковна музика. Днес в репертоара му са включени произведения от всички музикални стилове и епохи – предкласика, класика, романтизъм, съвременна музика, ортодокс, кантатно-ораториални творби.
Лауреат на всички национални хорови конкурси и фестивали и носител на орден „Кирил и Методий”, хор „Славянско единство” е заслужена гордост на града. Успешни са творческите изяви на състава и на международната сцена, доказателство за което са получените 15 отличия от 9 конкурса.
През 1953 г. група ентусиазирани младежи-самодейци, служители към бившия Околийски народен съвет, под ръководството на Иван Белчев поставят основите на малък самодеен колектив за народни песни и танци. Той фактически е вторият в страната след държавната формация за песни и танци с главен художествен ръководител Филип Кутев, от чиито изяви се учат младите горнооряховци.
От 1963 г. формацията е наречена Фолклорен ансамбъл „Сидер войвода“ - на името на прославения български революционер Сидер Грънчаров, роден в Горна Оряховица, дал живота си в борбата за освобождението на България от османско иго.
Вълнуващи за публиката са и международните изяви на ансамбъла при концертите му в Италия през 1970 г., в Тунис през 1973 г., на Балканския фестивал в Охрид през 1976 г., в Полша, Унгария, Дания, Югославия и други страни.
Съставът умело пресъздава на сцената прекрасните танци ”Еленска ръченица”, “Русалци”, “Буйник”, “Варненски танц”, Крайдунавски танц”,”Трифон Зарезан”и др. , оркестровите и хоровите разработки “Хайдушка сюита”, “Момина раздяла”, “Вила се е лоза”, “Тъкми се , либе” и десетки други.
А за художествено-творческото израстване на ансамбъла свой дял имат композитори, хореографи и диригенти като Филип Кутев, Маргарита Дикова, Кирил Стефанов, Кирил Харалампиев, Кирил Дженев, Георги Бояджиев, Методи Кутев, Николай Пефев и други.
Създаването на нови творчески групи продължава през годините. През 1966 г. се появява на бял свят Детско-юношески фолклорен ансамбъл “Гусларче”. Негов основател е Петър Ризов. Основна задача на ансамбъла е да издирва, съхранява, разработва и популяризира местния фолклор, да възпитава в патриотизъм и любов към красотата.
За високото художествено равнище допринася много сътрудничеството с изтъкнатите композитори и хореографи Филип Кутев, Иван Тодоров, Иван Вълев, проф. Николай Кауфман и Михаил Букурещлиев.
Дамският вокален състав "Еделвайс" пък се сформира през месец август 2000 г., първоначално към железничарско туристическо дружество ,,Балкан – 1938” в Горна Оряховица, с ръководител Емилия Урманова.
Творческо-литературна група "Асен Разцветников” е сформирана през 1954 г. от три дами-творци, обичащи литературата - Яна Попкиркова – учител по литература в ПТГ „Васил Левски”, Стефка Градинарова – кореспондент на вестник „Борба”, и Недялка Рибарева – учител по обществено хранене в Професионална гимназия по туризъм и ресторантьорство във Велико Търново.
Всяка година членовете на групата участват в национални конкурси за поезия в Бяла, Кула, Мелник, Дряново, Г. Оряховица и други градове от страната. През тази година „Асен Разцветников“ ще празнува своя 60-годишен юбилей.
Мъжката певческа група „Георги Измирлиев“ също е създадена от група ентусиасти – пенсионери и от диригента Христо Спиридонов. Нейният репертоар е съставен от стари градски, революционни и патриотични песни. Почти няма селище в общината, където групата да не е гостувала и изпълненията й винаги са посрещани много възторжено от почитателите й.
Една авторитетна културна институция, устояла на социалните капризи през турското робство, по време на възхода на България до 1944 г., при социалистическия експеримент, сега възродена и подмладяваща се, въпреки почтената си възраст, продължава и обогатява непрекъснато своята родолюбива дейност. И стотици са талантите, минали през авторитетната школа на нейните творчески формирования, за да се изградят по-късно като творци и изпълнители на национално и международно ниво.
