Стотици туристи катерят осеяните с ахати и планински кристали пътеки, с надежда да зърнат редките птици
Автор: Камен Колев
Те са санитарите на природата, наричаме ги дори въздушна служба по почистването, разказва с любов за лешоядите край родопското градче Маджарово природозащитникът Николай Терзиев, щастлив, че двойки от редките птици все по-често гнездят в скалите над река Арда.
Тъкмо лешоядите олицетворяват способността на природата да се справи с мъртвите животни - само за броени минути те могат да погълнат цяло дори едро животно, като по този начин предотвратяват разпространението на болести и зарази сред другите обитатели на гората, продължава Николай и посочва още една добра страна на лешоядите – те помагат за естествения контрол над популацията на бездомните кучета и другите мършоядни бозайници, защото ограничават достъпа им до храна.
Редките птици са увековечени и в митологията - украшенията на Тутанкамон показват Грифона - митично създание с глава на лешояд, и кобрата, които държат окото на Хор - символът на царската сила.
Името на египетската богиня Мут, покровителка на семейството и кралица на Ашер в Тебес, означава лешояд. Тя е била изобразявана обикновено със символа на вечния живот, сграбчен в ноктите й. "Лешоядът е почитан и от мюсюлманите, които го наричат "ак баба" - "белият баща", казва Терзиев.
Той раздава бинокли и далекогледи на група любопитни туристи, били път до това скътано място в Родопите, за да видят на скалите двойки от рядката птица, но преди това им разказва още за причудливото място.
Наблизо е Маджарово - някога миньорско градче с население от над 10 000 души, сега е второто най-малко селище у нас след Мелник, а в него живеят 600 човека. Веднага след моста по пътя за с. Бориславци е Центърът на лешоядите, а пътеките около него, които водят нагоре в планината, са осеяни с ахати и планински кристали.
В ниското се вие река Арда, през скалния пръстен, образуван на мястото на някогашен вулкан. Релефът датира отпреди 35 милиона години, когато вулканът изригва и образува суша, докато Европа все още е под вода.
Скалите в района са неговият кратер, а Маджарово попада точно в центъра. Може би затова тук е имало най-голям добив на златна руда, а жилите са били над 150. С годините, благодарение на местните фермери, които отглеждат на свободна паша своите овце и говеда, тук се образува мозаечен ландшафт с гори, храсти, полета и голи скални зъбери, които дават подслон на стотици видове птици, бозайници, влечуги, насекоми и растения. Всички те съставляват уникална екосистема за Европа, а биоразнообразието на този район е едно от най-богатите на Стария континент.
В днешни дни е почти невъзможно в Европа да се намери място, където да се наблюдават толкова много грабливи птици и лешояди. С годините обаче, заради бракониерство, отровени с пестициди гризачи, опасни електропроводи, примамки с отрови и безпокойство, популацията на уникалните птици силно намалява. Ако през 40-те години на ХХ век брадатият лешояд е бил избран за българския символ за опазване на природата, десетина години по-късно той е напълно изчезнал.
Засечени са пет птици край Маджарово в периода 1990-2005 г., но според Червената книга все още се води изчезнал вид у нас. Една от най-големите птици в природата се среща в съседна Гърция, където прелита от Алпите.
Черният лешояд, наричан и картал, е можело да бъде видян у нас до началото на 90-те години, сега е забелязван в Дяда, Гърция.
За първи път от над 30 години насам природозащитници регистрираха черен лешояд в Източна Стара планина през май миналата година. Той е заснет с фотокапан и дава надежда на природозащитниците, че може отново да се завърне по нашите земи.
Белоглавият лешояд е целогодишен вид и през 70-те години на ХХ век се е смятал за напълно изчезнал у нас. Прелетен е египетският лешояд - една от най-интелигентните птици в света. Той използва инструменти, за да си набави храна - в Африка са наблюдавани египетски лешояди, които разпукват щраусови яйца с камъни. Силното му зрение и неуморните му полети позволяват пръв да забележи мъртвите животни.
Когато става ясно, че дивите птици са силно застрашени, а много от тях и изчезнали от България, през 1996 г. Българското дружество за защита на птиците създава Природозащитен център "Източни Родопи". Това става с финансовата подкрепа на швейцарското правителство в рамките на Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието и е първият по рода си природозащитен център в България.
"Започнахме да контролираме птиците със сателитни предаватели, захранвани със слънчева батерия", разказва Николай. Оказало се, че не малко стари двойки лешояди гинат, тъй като при прелета над Средиземно море се изтощават, падат във водата и се давят. Усилията на природозащитниците обаче дават резултат.
В последните години у нас гнездят 27 двойки египетски лешояди, основно по долината на река Арда. Ако през 1994 г. в България са били засечени само 4-5 двойки белоглав лешояд, сега вече има 67. "Хората им помагат, захранват ги. А и ние направихме площадка за подхранване", казва Николай. На 24 март т. г. любителите на птиците съобщиха, че първите египетски лешояди вече са пристигнали в България. Три двойки са наблюдавани в техните гнезда в Източни Родопи, а една птица е забелязана в Природен парк „Русенски Лом” - най-северната локация на вида за Източна Европа.
Оставянето на гнездилки и поилки за пойни птици и възстановяването на т.нар. „тъмна“ стаичка в дъбовата гора до Центъра за лешояди е подпомогнато по проекта „Новото тракийско злато“ и усилията на доброволци от Българското дружество за защита на птиците.
Над 60 проби с ДНК на египетски лешояди от Балканите ще бъдат анализирани до края на лятото. Целта е да се установи какво е генетичното разнообразие на балканската популация на вида – доколко е сходна като генотип със западноевропейската и малоазийската.
Тестовете ще покажат и каква е степента на имбрийдинг - свиване на генофонда вследствие на близкородствено кръстосване. За изследванията ще бъдат взети и проби от препарирани птици – музейни експонати, за да се сравни генетично популацията на вида в момента и преди години.
А това, казват природозащитниците, е прозорец по темата към близкото минало - най-старият експонат на египетски лешояд в България е от 1893 г., а в Гърция - от далечната 1853 г.
