Страдам от остеопороза, ходя непрекъснато по лекари, но досега облекчения нямам.
Обръщам се към вас с молба да ми помогнете с някоя билкова рецепта.
Гергана Михайлова,
Велинград
Остеопорозата e прогресиращо метаболитно заболяване на скелета. В резултат от разрушаване на колагеновата матрица костите изтъняват и губят плътността си. Нарушава се равновесието между процесите на изграждане и разграждане на тъканта в посока на разграждането.
Това довежда до по-чести счупвания - особено в областта на китките, гръбнака и тазобедрените кости. С най-драматични последици е това в областта на бедрената шийка, тъй като 20% от пациентите умират до 6 месеца поради принудителната имобилизация (обездвижване) и развитието от това на пневмонии.
Голяма част от останалите остават трайни инвалиди с необходимост от чужда помощ и грижи. Поради голямата си разпространеност остеопорозата е обявена за третото по значимост социално заболяване след сърдечносъдовите и онкологичните, а в средата на века се очаква да заеме първо място поради увеличената продължителност на живота и застаряването на населението.
Тази болест се нарича „тиха епидемия“, защото не е съпроводена с болки и може да остане незабелязана в продължение на години. Първите счупвания настъпват обикновено около 60 - 65-годишна възраст в областта на гръбначните прешлени. Един или повече от тях се сплескват и се появява гърбица, придружена с болки в гърба и намаляване на ръста.
Последващото развитие на остеопороза вече носи риск от фрактури дори и при слаби натоварвания. След изгубването на костната тъкан може да се направи твърде малко, но по-рано може да се предотврати.
Факторите, които влияят за развитието й и могат да се контролират, са повишена функция на щитовидната жлеза, неправилно хранене, особено в детската възраст, теглото и физическата активност. Отбелязва се, че остеопорозата е по-често срещана при жени с наднормено тегло. Развитие на болестта се наблюдава по-рядко и при жени, които имат физическа активност или упражнения през пет от дните на седмицата.
Ето няколко начина как да се борим с това заболяване.
Рецепта 1 (Йордан Йорданов от В. Търново): 1 с.л. пресен дивисил се вари 1 минута в 500 мл вода. Може и сух дивисил – пак 1 с.л. се вари в същото количество вода, но 10 минути. Прецежда се и течността се пие на 6 порции.
Рецепта 2 (Димитрина Колева от Крумовград): Взема се една средно голяма глава стар лук с люспите и само люспите от втора глава лук. Измиват се и се заливат с 500 мл вода. Слага се да ври за около 7 – 8 минути, кисне още 15 – 20 минути, след което се прецежда. Течността се разделя на три приема за през деня. Пие се един месец 20 минути преди хранене. Следващия месец се почива и пак се изпълнява рецептата още един месец.
Рецепта 3 (Екатерина Ялова от Панагюрище): Смесват се добре 100 г сминдух, люцерна, червена детелина и салвия. 1 с.л. от тази смес се залива с 2 ч.ч. вряла вода. Оставя се да кисне 1 час. Пие се сутрин на гладно топла в продължение на един месец. Следва почивка от три месеца, после курсът на лечение може да се повтори за траен ефект.
Рецепта 4 (също от Екатерина Ялова от Панагюрище): С 300 мг ябълков оцет се заливат 100 г настърган хрян, прибавят се 200 г вермут. Оставя се да кисне 5 дни, като се разклаща често. Сместа се използва за мазане на болните места сутрин и вечер.
Прилагането на рецептите не изключва
консултация с медицински специалисти