Известно и като див чесън или лук, то се използва не само за храна в ранна пролет, но лекува и много болести
Автор: Силвия Горанова
Древните римляни и египтяни наричали левурдата растение-чудо. Те вярвали, че то помага за прочистването на кръвта и стомаха, подобрява дейността на храносмилателния тракт, възбужда апетита и активира отделянето на жлъчен сок.
Било използвано от тях също и при различни гнойни заболявания, скорбут, атеросклероза, глисти и чревни инфекции. Известно е, че в стари времена левурдата активно била добавяна в ястията, когато върлували епидемии от холера и чума.
За ядене се използват стъблата, листата и дори луковицата на растението, което у нас е популярно и като мечи лук, див чесън и див лук. Те се употребяват свежи в салати, супи и плънки за тестени изделия, както и мариновани. Не се препоръчва да се сушат, тъй като в това състояние губят голяма част от ценните си качества.
Левурдата съдържа много витамин С. Трябва да се отбележи, че неговото съдържание зависи от надморската височина, където тя расте. Колкото по-високо в планината се бере тя, толкова повече в нея има от така важния витамин.
Освен това в нея има ценно етерично масло и други вещества, които притежават фитонцидни свойства. Силният й аромат на чесън частично се премахва, ако преди употреба се попари и се залее с оцет.
Растението е много полезно за работата на сърцето. То спомага за понижаване на кръвното налягане и блокира образуването на холестеринови плаки. Препоръчва се при авитаминоза, атеросклероза и хипертония. Древните гърци са смятали, че левурдата „поддържа мъжеството”.
Листата й притежават силни антибактерицидни свойства, които способстват за унищожаването на причинителите на различни инфекциозни заболявания (стрептококи, стафилококи, причинители на грипа, на дизентерията и др.).
Достатъчно е да се дъвчат 2-3 минути, за да бъде убита цялата вредна микрофлора в устната кухина от съдържащите се в нея фитонциди. Те също така подобряват растежа и развитието на човешките тъкани и способстват за тяхното възстановяване.
В определени дози фитонцидите влияят благотворно за укрепването на нервната система, засилват секрецията в стомашно-чревния тракт, способстват за подобряване обмяната на веществата и стимулират сърдечната дейност.
Левурдата е прекрасно средство и за профилактика и лечение на простудни заболявания. Сокът и смлените й листа пък се употребяват външно при различни кожни проблеми, особено при появата на лишеи и брадавици.
Народната медицина препоръчва да се приема настойка от растението при треска и ревматични болки – с нея в този случай се натриват добре болните места. Тя се приготвя като 10-20 г левурда се вари в 1 чаша вряла вода. Спиртният извлек също се използва за разтривки, а взет вътрешно помага за лекуването на кашлица от най-различен произход.
В свеж вид билката се използва и при различни заболявания на щитовидната жлеза, като няма опасност от възникването на медикаментозна хипертиреоза дори да се приема продължително време.
Все пак съществуват определени противопоказания за употребата на левурдата. Тя трябва да се избягва от бременните жени, а също и от хора, страдащи от гастрит, язва на стомаха и епилепсия. При злоупотреба с препарати, получени от нея, може да се стигне до появата на безсъние, главоболие и гадене. Противопоказна е още при наличието на панкреатит, холецистит и хепатит.
