Напълно е възможно да сте я пропуснали, като се има предвид, че хитовете на книжния пазар са почти 90% от чуждестранни автори и са най-вече лигави любовни романи, интересни засукани кримки или изтрещели теории на конспирацията в стил „Дан Браун”.
Тази книга се казва „Стъпки в пясъка” и е написана от Антоанета Баева. Всъщност, самият процес на написването й е доста особен. Предварителната подготовка за него била доста особена – над 100 часа разговори по скайп между България и Америка, където живее първообразът на главния герой – уважаваният български имигрант Слави Иванов, известен бизнесмен в Чикаго, притежател на рекламна агенция.
Въпреки че подготовката и писането били доста тежки, ще прочетете „Стъпки в пясъка” много бързо, просто ще я погълнете. Защото това е съдбата на истинските истории – хората им вярват и ги обичат.
А тази история е за живота на едно момче от Видин, родено на брега на река Дунав, преминало през ситото на живота и понесло една грамада от най-тежките му юмруци в зъбите, за да стигне до Америка, където в началото... за малко не умира (в буквалния смисъл на думата) от глад и студ.
Родените през 60-те и 70-те години на миналия век ще усетят много силна връзка със съдбата на героя. Това обаче не означава, че принадлежащите на по-друго поколение от времето на дивия социализъм няма да намерят себе си в книгата.
Любопитно е да се отбележи, че типично мъжките случки (от казармата например) са описани съвсем като истински, което е белег за майсторството на Антоанета Баева. Понеже, въпреки дългите разговори, описанията и спомените на Слави Иванов, женският стил на писане винаги си личи. Тук не е така. Хубава, силно привлекателна приказка за любовта, която спохожда възрастните като деца. Която кара момиченце и момченце да си обещаят да се оженят.
След това да позволят животът да ги отдалечи. Да ги смачка и префасонира. И накрая да ги събере за цял живот. Въпреки медицинското образование. Въпреки преживяното с друг съжителство. Въпреки буквално нечовешките условия в бежански лагер, предшествани от смъртоносен глад, страх и ужас на ръба на разума.
Първоначално „Стъпки в пясъка” е материал за киносценарий. И ако в началото си този текст ви е напомнял нещо, да, прави сте. Възможно е да сте гледали прекрасния филм на режисьора Ивайло Христов със същото име.
В него поредна много силна роля прави Иван Бърнев. Но в книгата са намерили място всички детайли, недостигнали до киноекрана, и това само я прави по-сочна и пълноистинска.
А заглавието идва от мисълта на дядото на главния герой – „Един човек си отишъл от този свят. Погледнал и казал: „Ето, Господи, по пясъка са само моите стъпки, ти не си ми помагал през целия ми живот!” „Нищо подобно – отвърнал Господ – това са моите стъпки. Аз постоянно те носех.”
Дори и да сте видели първо лентата, дори и само заради това да сравните историята, написана на книга с нея, непременно се запознайте със „Стъпки в пясъка”.
