Истории за живот и смърт, горест и радост, героизъм и предателства разказват за произхода на природния феномен
Автор: Камен Колев
На мястото на днешните Белоградчишки скали някога имало манастир. В него живеела красивата монахиня Валентина, в която се влюбил младият овчар Антон. Той идвал край светата обител да излее любовта си с кавал като шепот и въздушна целувка. Сърцето на Валентина биело от любов и мъка.
Една вечер монахинята спуснала въже от килията си. След време в манастира се чул плач на дете. Блудницата била прогонена и анатемосана, а Антон дошъл на кон да прибере любимата си. В този миг Господ, свидетелят на чистата любов, изпратил буря, гръм и земетръс. Така Валентина се превърнала в каменна мадона с дете на ръце, монасите се вкаменили, а Антон останал завинаги да чака любимата си.
Това е една от многобройните красиви легенди за появата на Белоградчишките скали, а всички истории за природното чудо до една са свързани с любов и горест, с живот и смърт, с предателства и възмездие.
Огромните скални образувания са високи 200 метра и се простират на площ от над 90 квадратни километра. Намират се в западната част на Предбалкана в близост до град Белоградчик. Историята им води своето начало отпреди 230 млн. години - тогава, в периода перм, са се натрупали песъчливо-мергелни скали, по-късно покрити с вода. Червеникавият им цвят се дължи на чисто химични реакции с железни съединения.
През вековете в Белоградчишките скали са се формирали и повече от 100 пещери.
Многократното напукване, наслагване на варовици, нагъването на земната кора и хилядите химични реакции са изградили причудливите скални форми, които виждаме днес.Те са формирани в три основни групи – Фалковска, Збеговска и най-голямата - Централна. Всяка скала си има име, което пасва на нейната форма или някоя от характеристиките й. Непристъпните скали и множеството пещери представляват скривалища и убежища и този техен потенциал е бил използван още от древни времена. Затова дълго време скалите са служели за отбранителна крепост.
Но, макар предците ни да са открили чисто прагматичната страна на природния феномен, те в продължение на столетия са съчинявали легенди за произхода и историята на скалите. За някои от скалните образувания има повече от едно предания.
Например тъжната история за монахиня Валентина и овчаря Антон има и друга трансформация. Девицата се казвала Витиня и била толкова приказно красива, че мълвата за хубостта й стигнала до ушите на римлянина Антонио. Той решил да я намери и поел на дълъг път.
Колкото и да пазели в тайна любовта си, двамата съгрешили, монахинята родила дете и за своето срамно дело била прокудена от светата обител заедно с рожбата си. Антонио се появил на бял кон, за да измоли прошка от своята любима. И докато монасите изпращали Витиня с хули и анатема, земята се затресла, манастирът рухнал до основи, а Витиня, Антонио и монасите се вкаменили на място. Така, според преданието, се образували скалите Мадоната, Конникът, Метохът и Монасите от Централната група.
Легенда за друга красива българска девойка стои и зад скалите, наречени Ученичката и Дервишът.
Някога тук живяла Латинка - хубавата дъщеря на местен златар. Тя учела в местното школо, когато я харесал дервиш на име Абдията. Той се влюбил безпаметно в нея, но Латинка имала друг любим - левентът Милотин.
Абдията изгарял от ревност като гледал как тя се среща с момъка и мислел само как да ги раздели. Но Милотин бил снажен мъж, физически много силен и Абдията знаел, че не може да го победи. Затова прибегнал до коварство и решил да го наклевети пред бащата на момичето. Обвинил го в такива злини, че Милотин бил хвърлен зад решетките.
Така вечерта дервишът отишъл вместо него на срещата с Латинка. Като видяла, че не нейният възлюбен, а турчинът идва срещу нея, девойката хукнала да бяга. Знаела, че наблизо в гората има мечка стръвница, но не искала да се даде на турчина. Силите я напускали, а зад себе си чувала стъпките на дервиша.
Изведнъж пред Латинка се изправила двуметровата мечка и отворила огромната си паст. Момичето горещо се замолило Бог да я вкамени, за да се спаси от човекоядното животно и от дервиша. Така тя застинала на място, вкаменен бил и турчинът.
Разказ за любов и смърт таи според местните и Боров камък от Фалковската група. Скалата била мерило за бързината и ловкостта на местните младежи, които се състезавали кой най-бързо ще се изкачи до нея. Победителят ставал войвода и взимал за жена най-красивата мома от селото.
Дошъл денят на надпреварата. Овчарят Божан отдавна копнеел по хубавата Елка и успял да спечели състезанието на скалата. В същия миг обаче научил, че тя е отвлечена от турци. Пастирът не успял да я намери, но всеки ден се изкачвал със стадото си на скалата, гледал в далечината турския чифлик и свирел тъжни песни за изгубената си любима.
Един ден овенът на стадото отишъл до Божан, но унесен от скръбната си свирня, овчарят не му обърнал внимание. Разяреният овен решил да го накаже и го бутнал от скалата. Двамата полетели в пропастта, а верните овце се втурнали след своите водачи. Така влюбеният пастир и стадото му паднали мъртви в подножието на Боров камък.
Като приказка звучи и легендата за появата на Близнаците от Збеговската група. Тя разказва за семейството на Радул и Благуна - богати, но щедри и всеотдайни хора. Само едно нямали - рожба. Ден и нощ двамата съпрузи горещо се молели Бог да ги дари с дете и накрая молитвите им били чути. Веднъж в дома им дошла старица и ги помолила да я приютят и нахранят. Дали й подслон и от дума на дума й разказали за най-голямата си мъка. Когато си тръгвала, старицата дала на Благуна снопче билки и й казала, че те ще й помогнат. Така и станало - минало малко време и жената заченала. Родила трима здрави близнака - Стамен, Камен и Драгой.
Израсли тримата братя - снажни, силни и добри, но щастието на тяхното семейство пораждало черна завист у тримата боляри на селото. Те решили да упоят Радул и да убият него, жена му и синовете им, за да сложат ръка на богатството им. Пъкленият план бил изпълнен - убили ги всички до един и в този миг край селото се появили скалите, наречени Близнаците.
Убийците ги виждали всеки ден, надвиснали над главите им, така камъните непрекъснато им напомняли за тяхното злодеяние. Мъчени от гузната си съвест, болярите полудели и умрели до един, а скалите Близнаците останали и до днес да бдят над почернения бащин дом. Страховита история разказва за появата на Орлов камък от Фалковската група. Някога на това място живеели много диви животни, но най-царствени от тях били орлите. Местното племе ги почитало като богове. Дошли обаче чужди заселници, които почнали да ловуват величествените птици. Жрецът и местните старейшини им казали, че това е грях, но ловците не се вслушали в предупрежденията.
На един от пришълците, на име Властимир, веднъж му се присънил орел, който му казал, че когато убият и последната птица, голямо нещастие ги чака. Властимир не обърнал внимание на съновидението, но когато един ден отново излезли да ловуват орлите, стрелите им не застигали птиците, а се обръщали срещу тях. Младите ловци падали мъртви един по един.
Застигнат от стрела, в последния си дъх Властимир признал на брат си Станимир за предупреждението, което получил в съня си. Братът дотичал при местното племе, разказал какво се е случило с другарите му и жрецът наредил всички да се помолят за прошка на стария бог орел. Молитвата продължила три дни и три нощи, докато се появил най-младият от орлите с перо в клюна.
Жрецът казал, че перото е знак за прошка, но и че никога повече орли няма да се появят в небето над Белоградчишките скали. Така и станало, но се възвисила Орлова скала да напомня за царствените птици, които неразумните хора прогонили от земята си.
Като знак за признателност към смелостта на смелия хайдутин Велко сред Белоградчишките скали се появила канарата Велкова глава, разказват местните.
В района се носели легенди за подвизите на буйния мъж. Един ден в турското кафене на Селим беят се хвалел как успял да рани хайдутина. В помещението тихомълком влязъл непознат и се заслушал в разказа на турчина. Когато свършили хвалбите, новодошлият попитал бея вярно ли е, че е ранил Велко. Докато турчинът отвори уста да отвърне, мистериозният посетител свалил ризата си, показал прясната си рана на рамото и мигом го обезглавил.
Непознатият бил самият хайдутин, в този миг в кафенето влязла и дружината му, въоръжена до зъби. За да спасят живота си, уплашените турци веднага хвърлили на земята кесиите си с жълтици. Велко хайдутин ги събрал, потеглил с хората и конете си, а по пътя хвърлял турските алтъни на бедните българи в селото. Така се появила скалата Велкова глава (Централна група), за да напомня за щедрата постъпка на българина.
За някои от скалите няма легенди, а са им дадени имена заради причудливите им форми. Така Момина скала е оприличена на глава на младо момиче, а Пчелен камък е именуван заради рояците диви пчели в подножието му. Името на скалата Кукувицата идва оттам, че когато през нея свистят ветровете, звукът много напомня песен на кукувица.
Белоградчишките скали са включени в списъка на Стоте национални туристически обекта. Признати са за природна забележителност през 1949 г., а преди 30 години стават защитен обект от списъка на ЮНЕСКО. През януари 2009 г. феноменът е обявен за българската номинация за Новите седем природни чудеса на света.
