Растението съдържа и много други ценни и полезни за човешкото здраве вещества
Автор: проф. Христо Мермерски
Лободата е широко разпространена по цялото земно кълбо. Тя може да се срещне както като диворастящо, така и като културно растение.
Градинската лобода е била известна още на жителите на Древна Гърция и Рим. Знаменитият лечител Гален споменава в трудовете си за бързото насищане след консумирането на ястия от нея. По-късно науката открива причината за това нейно полезно свойство – оказва се, че тя съдържа голямо количество белтъчини.
Летораслите и младите й листа са истински склад на протеини, затова по хранителна стойност лободата превъзхожда дори продуктите от животински произход. А освен това е богата на витамин Р (рутин), витамин С и Е, калий, каротин, различни минерални соли, цели седемнадесет аминокиселини и други биологичноактивни вещества.
Благодарение на своя уникален състав лободата неведнъж е помагала на мнозина да преживеят гладните години. Известни са факти, когато тя дълго време е била основа на човешкото меню.
Големият руски писател Лев Толстой например, описвайки глада през 1884 г., разказва как хората са се спасявали с помощта на хляб, приготвен от растението. Обикновено за храна се използват зелените листа на градинската лобода. Но тя намира приложение не само в кулинарията.
Растението отдавна се смята за лечебно, като и до днес се използва в народната медицина в качеството си на лекарствено средство. Отварата от листата и семената му помагат при различни разстройства на храносмилателната система. Освен това лободата се смята за отлично слабително и антибактериално средство, което действа благоприятно при хранително отравяне, както и в случаите на развитие на инфекции в стомашно-чревния тракт. Но все пак трябва да се избягва от хората с язва, гастрит и колит. Тя е противопоказна и при жлъчнокаменна болест и камъни в бъбреците.
Ако семената й не са обработени термично, тогава може да се ползват против повръщане. Листата пък може да се прилагат външно като просто се прикрепят към някоя открита рана, за да предотвратят загнояването й. Като компрес те може да се използват при радикулит.
В старите книги се срещат рецепти за лечение с лобода на радикулит, хемороиди, тумори, подагра, сърдечни проблеми и множество други заболявания.
Народните лечители препоръчват растението да се употребява най-вече във вид на отвара или чай за пречистване на кръвта, а също и за засилване дейността на жлезите с вътрешна секреция, както и при белодробни заболявания и проблеми с пикочния мехур. Той се приготвя като 1 ч. л. от билката се залива с 250 мл вряла вода и след 10 минути се прецежда. Дозировката е по 1-2 чаши дневно.
Чай от листата помага пък при суха кашлица и бронхит. Използва се и при гинекологични заболявания и помага при раждане.
Салата, приготвена от младите листа, се препоръчва при истерия, депресия и неврози, заболявания на белите дробове, проблеми с менструацията при жените и като витаминозно средство. Тя действа слабително.
Може да се използва и пресен сок от растението. Той помага при стоматит. За гаргара при пресипване на гласа се препоръчва настойка от 20-30 г изсушена лобода, поставени в 1 чаша вода, като се оставя да престои 20 минути.
Растението се събира в началото на цъфтежа. Изрязаните над земята стъбла се връзват на връзка и се сушат на въздуха.
