И друг път сме ви представяли Алек Попов. Не защото е любимец на редакционния екип, а защото си заслужава. И ако вече отдавна сте прочели „Мисия Лондон” и сте се смели на добрия филм, заснет по романа, „Черната кутия” ще бъде много полезна добавка в представата ви за него.
Тук обаче не очаквайте комедия. Което изобщо не пречи книгата да бъде погълната за нула време, толкова увлекателно е написана. Животът на двама братя и прахът на техния баща, поставен в обикновена черна пластмасова кутия.
Ще кажете „какво толкова, тъжна българска история с претенции за оригиналност”. Вярно, така започва. С описанието на Недко и Ангел – единият отишъл в Америка, взел магистърска степен по банкерство и станал свирепа акула на Уолстрийт. Другият – останал в България, за да преживява като преводач и издател на книги.
Ако сте истински четящ човек обаче, въоръжете се с търпение и продължете нататък. Животът (както се случва на интересните хора) така омесва и разхвърля съдбите на двамата, че всеки трябва да изживее този период от него, като задължителен катарзис (казионна, куха дума), за да продължи по-нататък своето битие на разумен човек.
Как изглежда България в началото на новия век за успял нашенец, отдавна забравил какво означава шофьорът в таксито да говори на „ти”, сякаш сте приятели от детинство.
И мастити мениджъри да са влюбени в уродливата чалга музика, за което никога и по никакъв повод не биха си признали. А самият той е изпратен тук, за да нагледа как върви приватизацията (разбирайте „унищожението”) на комбинат за преработка на стомана.
А как изглежда Америка за дипломиран специалист по английска филология? Който няма никакви други умения, освен да говори правилен и литературен английски.
Живеещ в скъпарския апартамент на брата си юпи, но преживяващ като работник в кухнята на ресторант или разводач на кучета.
Точно тук е майсторлъкът на Алек Попов и си личи, че когато е пътувал по света, е наблюдавал много внимателно. Описанията на съвременна България и тези на Америка от другия край на Океана, са съпоставени страшно добре, което помага за неусетно бързото възприемане на цялото повествование.
Както и друг път сме имали случай да отбележим, една книга върви най-леко, когато по време на четене си я представяме. „Черната кутия” по нищо не отстъпва по кинематографични заложби на „Мисия Лондон”, но наистина не търсете паралел между двете. Освен паралелното изобразяване на битието тук и „оттатък”.
Накрая двамата братя погребват призраците от миналото. Изплували още тогава, с пристигането на праха на баща им в пластмасова кутия. И се разбират, че щастието не се гради на определения, закоравели представи и залепени етикети.
А историята, в която ще се потопите, няма да ви остави до последната страница. „Черната кутия” – черен хумор, житейски кошмари, драми по български и американски.
