Парче от нея, поставено между бузата и болния зъб, премахва болките и укрепва венеца
На нашия призив към читателите да споделят своя опит в областта на досега им с природната медицина, се отзова нашият редовен сътрудник Тодор Бакърджиев от Русе.
Сладкодумният ни дописник е изпратил една много интересна история с давност от военно време, от която по-късно се е възползвал и приложил върху себе си описаното лечение на зъбобол с така сочената иначе като виновник за повишения холестерол сланина. Дали тя наистина е вредна, или не – въпросът е спорен и все още подлежи на дискусия и доказване. Но не за това ни е думата.
Пък и в случая сланината не се консумира, а иде реч за едно нейно, така да се каже, външно приложение.
Ето какво ни разказва Тодор Бакърджижиев:
„В много далечната ми младост имах полезната възможност да общувам с бивши полеви бойни офицери от старата ни войска. Минали през репресии, те бяха запазили осанка на достойнство и ясна мисъл.
Войната винаги ме е интересувала като състояние, в което се „озъбва” физиологическата мизерия, но и изригва инстинктът за самосъхранение. В такава ситуация неизменно изплуват много стари народностни, че и племенни традиции. Та разпитвах някогашните воини за различните крайно сурови, екстремни състояния, в които трябва да се предприеме нещо импровизирано. Така веднъж стана дума за това как са постъпвали на фронта, когато са били сполетявани от силен зъбобол.
Един от офицерите сподели с мен какво са правили. Просто са остъргвали солта от парче сланина и са го поставяли между бузата и венеца на съответното болно място – до пълно й стапяне. Процедурата повтаряли по няколко пъти на ден. Офицерът твърдеше, че за кратко време се стигало до чудесни резултати.
Тогава не можех да не му повярвам и с десетилетията забравих за това.
Обаче преди няколко години в рубриката за алтернативни лечебни средства на един вестник срещнах точно тази народна рецепта и реших при случай да я приложа.
Оказа се, че наистина е чудодейна. Не зная в какви взаимодействия влизат мазнината, солта и ензимите в устата, но е факт, че прескочих няколко посещения на зъболекар, и то не временно. При това сланината не само премахва възпалението, но и укрепва венците.
Разбира се, този способ не е панацея, нито може да замени поливалентната стоматология. Но че при доста процеси е ефективен, за мене е безспорно. И започвам да си мисля дали сланината наистина е толкова вредна за някои вътрешни органи и за съдовата система.
Споделям „антизъбоболната“ магия на сланината с убеждението, че може да помогне на много читатели в опустошената ни в мирно време беззъба (и в буквален, и в преносен смисъл) България”.
