От години страдам от високо кръвно налягане в не много завишени стойности, но все пак над нормата. Лекуващата ме лекарка непрекъснато ми сменя лекарствата,
Автор: доц. д-р Гео Нешев
но без особено траен ефект. Има ли някакво развитие на фармацевтичната индустрия по отношение лечението на това заболяване?
Геновева Алексиева,
Добрич
Досега, в продължение на десетилетия, доминиращ, официално приет подход за начално лечение на лека и умерена неусложнена артериална хипертония, беше монотерапията с един от основните антихипертензивни медикаменти.
Най-често монотерапията се провеждаше със салидиуретик (хидрохлоропиазид – ХХТ, хлорталидон – ХТ, рядко фуроземид или индапамид) в умерени, постепенно повишаващи се дози. Сравнително по-рядко началната монотерапия на този тип артериална хипертония се провеждаше с бета-адренергичен блокер, а през последните години все по-често се прилага монотерапия с АСЕ-инхибитор в постепенно повишаваща се доза до постигане на ефект или до достигане на субмаксимална или по-рядко, максимална доза.
Едва тогава, при липса на достатъчен ефект (достигане до трайно нормализиране на артериалното налягане), се преминава към комбинирана антихипертензивна терапия от два медикамента в средно големи дози, най-често салидиуретик (ХХТ, ХТ) + бета блокер (антенолол, метопролол), а през последните години все по-често се използват средно големи дози на салиуретик + АСЕ-инхибитор (в последно време трандолаприл, лизиноприл).
Ограничения на монотерапията
Резултатите от монотерапията на леката и умерената хипертония (1-ви етап на терапия) са незадоволителни, включително при умерено големи и големи дози на дадения медикамент. Процентът на неконтролираната хипертония с посочения класически медикаментозен подход на начална многомесечна монотерапия в средни и по-големи дози и комбинирана терапия с два антихипертензивни медикамента в средно големи дози нерядко дават незадоволителен антихипертензивен резултат плюс повишен риск от чести странични ефекти и прекъсване, неспазване на предписания терапевтичен режим.
Процентът на пациентите с неконтролирано артериално налягане, систолно налягане по-голямо от 140 mmHg и /или диастолно налягане над 90 mmHg в проучвания, проведени в САЩ, е 43%, а в Испания, при същите критерии – 84%.
Незадоволителните терапевтични резултати от монотерапията на артериалната хипертония вероятно се дължат на мултифакторното етиологично и патогенетично естество на хипертонията. Поради това на преден план излиза идеята за начална комбинирана медикаментозна терапия (битерапия) в малки дози на два медикамента от различни класове.
Алтернативният подход за първа линия на антихипертензивна терапия с комбинация на два медикамента от различни класове в ниски дози представлява ефективен рационален подход на първоначална терапия на лека и умерена неусложнена артериална хипертония. Предимствата на този нов подход за терапия на първа линия на леката и умерена неусложнена хипертония се изразяват в това, че се постига по-добра адаптация и ефективност към мултифакторния характер на хипертонията. Конкретно по-важните предимства са следните:
* повишен терапевтичен антихипертензивен ефект в сравнение с монотерапевтичната стратегия;
* допълнително действие на медикаментите от различни класове, които имат потенциал да оказват добавъчен или синергичен ефект върху понижаването на артериалното налягане;
* допълнителните действия на медикаментите, приложени в комбинация, блокират физиологичните контрабалансиращи механизми. Това резултира в по-честото постигане на траен (продължителен) антихипертензивен контрол; допълнителното действие на единия от медикаментите може да редуцира честотата на страничните ефекти, които могат да се продуцират от втория медикамент в комбинация;
* приложението на много ниски дози на двата медикамента в комбинацията редуцира честотата на дозозависимите странични ефекти;
* комбинацията от два нискодозирани медикамента в една дългодействаща (ретардна) таблетка подобрява спазването на предписания лечебен режим и прави по-лесна адаптацията към приложените дози.
