Този проект никога няма да бъде осъществен, категоричен е съпредседателят на НФСБ
Цветанка Ризова: Правилна ли е тревогата на колегите ви от Реформаторския блок, които след 6-месечни усилия чрез съда се добраха до документи, свързани с мегапроекта „Южен поток". Според тях, част от поправките в българското законодателство са се случили под натиска на руски икономически кръгове. Споделяте ли тяхната тревога?
Валери Симеонов: Естествено. Това беше очевидно. Не вярвам за някой разсъждаващ човек да не е било ясно, че всичко това беше дирижирано от страните, които имат интерес. В случая най-големият е на Русия. Тези, които ни управляват, са с традиционно проруска политика и като вземем предвид, че целият проект представлява един огромен сапунен мехур, който ще донесе приходи на най-висшите политици в България, то беше ясно, че в случая законодателството се променя в угода на руската страна.
Ц. Р.: Защо наричате "Южен поток" сапунен мехур?
В.С.: Защото е технически неосъществим. В Русия абсолютно нищо не се прави по темата "Южен поток". За да го има проекта, на въпросната изходна точка на тръбата - Анапа, на брега на Черно море, трябва да има една огромна компресорна станция. Такава все още не е изградена, не се и проектира засега.
Второ, нищо не е направено по отклонението от основните газопроводи, за да стигне дотам някаква тръба. А тя не е една, това са пет тръби с диаметър по над един метър, които трябва да се прокарат.
Става въпрос за 1000 км трасе по дъното на Черно море, някъде с дълбочина 2,5 км, с температура на водата 3 градуса, а там ще тече газ с налягане 350 атмосфери с температура 250 градуса. Това няма как да стане, веднага ще ви кажа, ще се получи конденз. Той пък ще ограничи достъпа на газта и нейното движение и когато пристигне на изходната точка, той ще предизвика разрушаване на лопатките на поемащите компресони.
С две думи, по-просто да ви го кажа - такова нещо в света до момента, с такъв диаметър тръба, няма направено. Технически грамотните лица знаят, че това няма да стане. Затова казвам, че това е един огромен балон, който ще донесе приходи на няколко такива апологети на „Южен поток“, които са на най-високо ниво. В резултат страната ни ще бъде вкарана в пореден капан и после – осъдена за пропуснати ползи. Но всъщност главната цел на проекта е да бъде нещо като стратегически рекет по отношение на Украйна.
Ц. Р.: Защо мислите така?
В.С.: Бившият украински президент Виктор Янукович, с всичките му минуси и близост до Русия, не склони да продаде тръбопроводите на Украйна на „Газпром“. И след като това не стана, Русия приложи този рекет, че ще дублира трасето с Украйна и ще прокара газ от някъде другаде. Само че в този вид, с тази дължина, това трасе е технически неосъществимо, както казах. Това беше втората цел.
Другата, съпътстваща цел беше съответно да се вкара някоя такава държава като България, която не минава вече в групата на приятелските на Русия държави, и да й се приложи същата схема, каквато беше приложена със също неизпълнения проект „Белене”, където страната е набутана да плаща едни неустойки. Същото нещо ще стане с „Южен поток“.
Ц. Р.: Искате да кажете, че български политици вземат пари, за да бъде осъдена България, с ясното съзнание, че проектът няма да стане?
В. С.: Да, български политици лобират за „Южен поток“ и то политици от най-високо ниво, лидери на партии. За тях това е поредната политическо-икономическа далавера.
Ц. Р.: Но в проекта е и Италия, има и други страни, до които ще стига тръбата. Те всички ли са в тази далавера?
В. С.: Забележете, че Италия в последните няколко години само мълчи. Рим нищо не говори по отношение на "Южен поток". А що се касае за манипулацията с Австрия, тя беше разкрита и публикувана. Австрия е казала, че да, ние ще подкрепим "Южен поток", но само при положение, че той отговаря на законодателството, на изискванията на Европейския съюз. И тъй като той не отговаря, оттам следствието е, че Виена всъщност няма да го подкрепи.
Ц. Р.: Това е много изненадваща теза, защото аз съм чувала основно политически аргументи защо няма да стане „Южен Поток“.
В. С.: Да, има и политически, но има и технически. Чух от един лидер на някаква партия, че „Южен поток“ щял да осигури 15 000 работни места. Седнах като инженер и сметнах. Ако на 15 000 човека им дадем кирки, лопати и бригадирски колички, за някъде около 3,5 месеца ще изкопаят на ръка "Южен поток", което е около 500 км. Разбирате ли за какви глупости става въпрос?
Изграждането на газопровод представлява една поточна линия със съответните машини, които поетапно се сменят и вървят напред. И тази дължина на този конвейер е един километър. Хора почти няма при строежа на един газопровод, те са сведени до минимум. Ще бъдат ангажирани няколкостотин човека, ако изобщо започне някога строежът.
Второ, тръбата щели да я правят български фирми. Е, кой ще гарантира, че ще го правят родни компании, след като той ще бъде изграден от един консорциум между „Газпром“ и „Булгаргаз“ с участието на някоя банка. Отделен е въпросът, че няма банка, която да плати за такава неосъществима идея. Да не забравяме, че трябва да се проведе конкурс за подизпълнителите на наша територия. Кой ще гарантира, че конкурсът ще бъде спечелен от българска, а не от китайска или от турска фирма? Никой.
Следващата лъжа е, че щяло да остане ДДС в България. Колкото остава ДДС от „Лукойл” ли?
Къде ще бъдат произвеждани самите тръби? Ако са от Германия, която е една от основните производители на тръби, ДДС-то се плаща там - на мястото на сделката. Изобщо целият „Южен поток“ представлява просто една огромна измама на българското общество и, естествено, предизборен коз. Не след 16, след 100 години няма да има приходи в България, защото цената му е надута на 6 милиарда при аналогичен строеж за милиард и половина на „Северен поток”.
Ц. Р.: Да минем и на друга тема. Защо у нас кризата в Украйна се изроди от българска гледна точка в някакъв спор между има ли русофили и русофоби? Защо така се изкриви според вас това, което се случва там и българската проекция на трагедията в Украйна?
В. С.: В политиката, пък и в доста обществени науки, много често се използва това средство за отклоняване на вниманието – чрез шаблон се подменя задълбоченото обсъждане на проблема. В случаят това е делението на русофили и русофоби, което е просто унизително да се прави в ХХІ век. В края на краищата не сме в годините на Стефан Стамболов. Никакво място няма отношението към Русия, когато се говори за въпросната война. Тя трябва да се разглежда внимателно и изключително отговорно, защото тук става въпрос не за друго, а за една европейска Сомалия.
Рискът от бездържавност в Украйна е огромен. Забележете в какво се изражда тази т.нар. война или тези измислени референдуми. Проруските части арестуваха шефа на полицията Мариупол и го пуснаха по-късно срещу 200 000 долара. Е, каква е тогава разликата от сомалийските пирати? Ситуацията създава огромен риск за Европа - хора с автомати, които никой не може да каже откъде са ги взели; хора, които раздават команди, които гърмят, убиват, стрелят.
Ц. Р.: Вие сте първият човек, националист и патриот, който безпристрастно гледа на темата. У нас се прие, че всички националисти са русофили и защитават позицията на Путин.
В. С.: Значи не са националисти. Всъщност да, някои от тях са руски националисти. А по същността си са анархо-комунисти. Говоря за „Атака“. Поведението на лидерите и на ръководството й е анархистично.
Ц. Р.: Това пък откъде накъде?
В. С.: Защото нарушават законите по летища, по гари, по ресторанти. Нещо повече, те говорят непрекъснато за одържавяване, за ликвидиране едва ли не на частната собственост и за масова национализация. Украинската криза стана лакмус дали има националисти или путинисти в България. Явно, че вторите са повече.
Ц. Р.: Имате ли пример за политическо лицемерие?
В. С.: Ами те, примерите, са на всяка крачка, всеки ден, във всяка телевизия. Загледах се в два клипа, които ми наподобиха нещо като учебни филми за психиатри. Някакъв ми говори, че щял да премахне плоския данък, а след това щели да направят безплатни образование, лечение, какви ли не други работи. Предизборната кампания обаче е за европейски избори. И евродепутатите от България не могат абсолютно нищо такова да направят. Всички партии се надпреварват в момента да лъжат и да заблуждават хората и да разчитат на този лумпен пролетариат, за който съм говорил и преди.
За мен лицемер е например Сергей Станишев. Защото преди десетина дена той обяви, че от началото на годината са създадени 60 000 работни места, а малко по-късно заяви, че местата са 40 000. Да припомня, че с 60 000 са се увеличили безработните хора в България - това е по данни от статистиката. И всички, които управляват, са лицемери, защото не казват истинската стойност, истинския процент на безработицата в България. Той е над 30.
Ц. Р.: Правителството се хвали, че в крайна сметка е отхлабена примката около врата на бизнеса. Знаете колко тежък беше упрекът към ГЕРБ, че не връща ДДС, че рекетира бизнеса, че го държи под чехъл. Вие чувствате ли се по-свободен?
В. С.: Не, няма разлика. Всъщност примката около врата на средния и дребния бизнес е от нормативната база и от липсата на нормална конкурентна среда – нещо, за което никой не говори. Аз няма да спра да повтарям, че в България няма нормална конкурентна среда.
Ц. Р.: На вас как ви пречи?
В. С.: Аз, например, трябва да държа един специален човек на щат в моята фирма, който да пише непрекъснато справките, които се изискват по закон и по наредби към КРС и към СЕМ. Мога ли да попитам аз за какво му трябва на Георги Лозанов да знае какъв е балансът на фирмата и какъв процент от приходите са примерно на кабелната телевизия? Безумни справки, сложни, усложнени. Какъв е трафикът, примерно, при телефонията, колко броя шахти има по кабелните трасета? Искат такива справки на всеки шест месеца. Просто административната примка около врата на дребния и средния бизнес въобще не е променена. Защото тя е законово определена. Дали ще е ГЕРБ, дали ще е БСП, няма никакво значение. Тук трябва да се променят законите. А законите не са променени в тази насока от периода, откакто управлява Орешарски.
Ц. Р.: Очаквате ли предсрочни избори след евровота?
В. С.: Това до голяма степен зависи и от управляващите. Настроения има много за това, само че комунист без кръв власт не дава. Така че няма да е лесно да се стигне до нови избори. Всички говорят, че при промяна на съотношението между политическите сили при евроизборите би следвало да се направи промяна и във вътрешната политика на страната, но никой не казва как това ще стане. Да не би Станишев и Лютви Местан да се откажат доброволно от властта и да кажат – ето, ние не спечелихме толкова, колкото трябваше да спечелим, има други партии, които вече доминират и ние ще отстъпим?
Ц. Р.: Според вас, след кафето на Местан и Бойко Борисов очертава ли се някаква по-тясна връзка между ДПС и ГЕРБ?
В. С.: Аз мисля, че там има една двулична политика. Една на централно равнище, друга на провинциално. Ще ви дам пример с Бургаския общински съвет, където вече два мандата представителите на ДПС винаги гласуват с ГЕРБ.
Ц.. Р.: С ГЕРБ? Въпреки коалицията на ДПС с БСП, която е на национално равнище?
В. С.: Да. Ето, същото е положението и в Ямбол, и в други градове, където управляват хората на Борисов. Интересът клати феса.
Интервюто на Валери Симеонов е от 13 май, излъчено в предаването на бТВ „Лице в лице“ с водещ Цветанка Ризова
