Найден Геров организира тържеството на 11 май 1851 г. пред Първа мъжка гимназия, в която се образоват Вазов, Яворов и Дебелянов
Автор: Камен Колев
Почитането на светите братя Кирил и Методий като велики християнски учители е наложено още от техните ученици през 886 г., а първите сведения за честването на празника им на датата 11 май има още през XII век. Арменски летописи от 1813 г. посочват пък, че равноапостолите са почетени на 22 май 1813 г. в Шумен.
Но съвременната наука смята, че за пръв път във възрожденската епоха празникът на Кирил и Методий е отбелязан официално в Пловдив на 11 май 1851 г., пред епархийското училище, носещо тяхното име.
Инициативата е на Найден Геров, а датата е избрана, тъй като това е общият църковен празник на двамата светии. В годините след това 11 май започва да се отбелязва тържествено в българската църква „Свети Стефан” в Цариград, пак в Пловдив в храма „Света Богородица” (със слово на Йоаким Груев), в Шумен, Лом, Скопие и София.
Празникът на Кирил и Методий се чества и сред българските имигранти в Румъния и Русия, сред родното ни студентство в чужбина, дори сред сънародниците ни, заточени в Диарбекир.
Пет години след празника, организиран от Найден Геров в Пловдив, Йоаким Груев предлага денят на светите равноапостоли да стане официален празник на българските ученици. Пловдивското епархийско училище, известно като Първа мъжка гимназия, е и първото в света, наречено на братята Кирил и Методий. Прелюбопитна е историята, с която то получава името си.
„Трябваше да му се даде някое име. Един ден аз и д-р Стоян Чомаков, който се помина неотдавна, бяхме събрани в къщата на чорбаджи Салча Чомаков да се поразговорим върху някои училищни въпроси. Отвори се думата и за какво име да се даде на училището. Изредихме няколко имена на светци и други, ала чорбаджи Салчо не остана доволен ни от едно от тях. "Нямаме ли, каза той нетърпеливо, и ние, българите, някой светец български, та на него да го кръстим?"
Като учител, мене се падаше и отговор да дам. Аз разправих по-подробно на чорбаджи Салча кои са били двамата свети братя Кирил и Методий и какво са извършили тия за българите. Чорбаджи Салчо, колкото слушаше, пò се възхитяваше, та най-сетне извика: "Що сме седнали да търсим други имена, на ви име!".
Ние с д-ра Ст. Чомаков нямаше, разбира се, какво да възразим, та с общо съгласие нарекохме училището "Св. Кирил и Методий" и поръчахме икона с лика на светиите. По примера на пловдивчани на много места из България по-после захванаха да наричат своите училища по името на двамата свети братия”, разказва Найден Геров през 1894 г. в спомените си.
„Щом училището се нарече "Св. Кирил и Методий", трябваше и празникът да му се празнува. Училището въведе тоя празник, който си остана да се празнува и занапред”, пише още Геров. Кримската война го пропъжда от Пловдив, но на негово място остава брат му Костадин, който продължава въведената традиция.
Първоначално духовенството, което по онова време е гръцко, не взима никакво участие в честванията. За пръв път представители на клира се появяват през 1856 г., когато се прави водосвет и Костадин Геров произнася тържествено слово. „Отначало гърците не мислеха, че тоя празник може да достигне да има такова голямо бъдеще, да стане всенароден празник. Гръкоманите гледаха с презрение на първите агитации на неколцината извеяни (по тяхному) българи, които, както казваха тие, са се наели да клатят планината. Когато видяха, че от година на година с "извеяните" взе да се увлича и народът, те се свестиха, ала беше късно. Движението се не спираше. Отначало и турското правителство не даваше никакво внимание; отпосле то взе да се взира, по насъскване от гърците, но не запрети празнуването”, разказва Найден Геров.
Самите българи също в началото смятали за необикновено да празнуват деня на светите братя и чак на четвъртата-петата година от първото тържество започнали да идват за честванията. Най-активни в първите години били представителите на абаджийския еснаф. Впоследствие в празненствата се включват все повече хора, особено когато Пловдив се сдобива с българска църква през 1860 г.
„На 11 май след тържествено богослужение в храма "Св. Богородица" духовенството, придружено от ученици и от народ с литии, отиде в училището, дето след водосвет аз изрекох поучителна реч с обяснения за значението на празника. По обед изявени българи с челядта си и учениците прекараха деня с песни и веселби на едно избрано място извън града. Така се положи начало на тържествено празнуване празника 11 май, който от година на година се обобщи не само по цялата Пловдивска епархия, но и по цяла България, и от училищен празник, какъвто беше в началото, достигна да стане всеобщ народен Великден”, пише в спомените си Йоаким Груев.
Така Първа мъжка гимназия в Пловдив поставя вековната традиция у нас да почитаме празника на св. св. Кирил и Методий. Самото училище има паметна история, а образование в него са получили стотици видни българи, чиито имена са достойни за всяка една енциклопедия.
Школото е основано от Найден Геров на 1 септември 1850 г., който дотогава учителства в Копривщица. Избрана е много стара сграда, в която впоследствие се мести девическата гимназия. Геров убеждава своя ученик Йоаким Груев, който по това време е главен учител в Копривщенското класно училище, да оглави пловдивското школо: „За друго място аз не бих Ви рекъл да оставите Копривщенското училище, но за Пловдивското аз имам твърде големи надежди и уверен съм, че в него Вие ще бъдете по-полезен за просвещението на народа”.
Учебното заведение отваря през октомври с едва 7 ученици. С времето се събират трийсет деца, а първия випуск завършват 70 човека – основно момчета от всички краища на България.
Статут на гимназия училището получава през 1868 г., така за пръв път подобно школо се появява на територията на България. За много кратко време то добива съвсем европейски тип.
След 1879 г. се превръща в Областна реална гимназия - най-елитното учебно заведение в Южна България. Трябвало да получи нова сграда, но парите за това били осигурени чак през 1881 г. Дирекцията на просвещението обявила конкурс, а проектирането било възложено на чешкия архитект Брада.
Получило се обаче някакво объркване и се наложило всичко, което било построено под ръководството на чеха, да бъде съборено. За да се пести време, с новия проект лично се заел областният архитект на Източна Румелия италианецът Пиетро Монтани. Строителството било подновено през 1883 г. до брега на Марица били положени здрави основи и сградата била завършена през есента на 1885 г. Управниците мислели да запазят имената на светите братя Кирил и Методий в името на училището, но дошло Съединението и като благодарност директорът на гимназията Димитър Агура предложил то да носи името на българския княз Александър Батенберг. Така гимназията остава с това име 60 години. В тези времена на два пъти тя послужила за болница за ранени войници, а през 1841 г. в нея се настанил немски батальон.
„Европейците от Вермахта започнали да пъхат в печките всичко, което може да гори, така пропаднали безчет стари книги и документи. Учители се опитали да спасят оцелялото и пренесли по-ценните неща по домовете си. Затова днес едното крило на препарирания орел от кабинета по зоология се намира в Карлово, а другото крило украсява стената на частен дом в Пловдив”, разказва в книгата си Владимир Балчев от Държавния архив в Пловдив. Макар да носи името на Александър Батенберг, училището за пловдивчани си остава ту „Държавната гимназия”, ту „Първа мъжка гимназия”. След 1944 г. управниците на България от Отечествения фронт решават да прекръстят школото на Димитър Благоев.
Днес в някогашната сграда край река Марица има две училища – основното носи името „Княз Александър Батенберг”, а гимназията отново е наречена „Св. св. Кирил и Методий”.
Безкраен е списъкът с родолюбиви българи - писатели, поети, художници, политици, държавници, знаменити учени, които са получили образованието си в историческото училище. Сред тях са Васил Левски, Иван Вазов, Богдан Филов, Любен Каравелов, Тодор Каблешков. Тук учат проф. Асен Златаров, Панайот Пипков. В школото учители са били Христо Г. Данов, Димитър Благоев, Златю Бояджиев, Иван Мърквичка, Николай Лилиев и много други.
В гимназията от септември 1886 до август 1887 г. учителства прочутият езиковед, който по-късно става един от седемте първосъздатели на Софийския университет и първи ректор на висшето ни училище - академик Александър Теодоров-Балан. Ученик, а след това и учител в гимназията е братът на Антон Страшимиров - д-р Димитър Страшимиров.
Пенчо Славейков също е сред питомниците на школото и се прочува като един от инициаторите на ученическия "смут" против лошото преподаване. Тук през 1893 г. завършва V (ІХ) клас и великият поет Пейо Яворов. Тъкмо в това училище е открита дарбата на поета Димчо Дебелянов. Той е гимназист в Пловдив от 1900 до 1904 г., а талантът му е забелязан от учителя Стефан Минчев.
