Внукът ми е млад човек – скоро навърши 23 години, но е изключително напрегнат и сприхав. Като го питам има ли причина за това, той все отговаря, че бил подложен
Автор: доц. д-р Гео Нешев
на огромен стрес и да го оставя на спокойствие. Разбирам, че аз вече съм възрастна жена и ковфликтът между поколенията е неизбежен. Но все пак, може ли да се каже, че именно стресът е в основата на всички съвременни здравословни проблеми – нещо, което мнозина медици твърдят в хор?
Геновева Алексиева,
София
Когато човек, бил той изследовател или не, опознае макар и част от величавите закономерности, които хората наричат „природни тайни“, той не би могъл да прикрие своя възторг и изумление от чудната организация и строга хармония на материалния свят. Този, който е познал разочарованията и трепетното очакване на експериментатора, оценява най-добре усилията на хората, нагърбили се с нелеката задача да разкрият тези „тайни“.
Малцина от тях биват спохождани от щастието на великите открития, но даже и най-малката светлина, хвърлена в мрака на неизвестното, е в състояние да ги направи щастливи. Един от тези хора е Ханс Селие.
Впрочем откритието на Селие съвсем не разкрива някаква страшна тайна. То разгадава една закономерност на ежедневието, с която си е срещал всеки от нас, но и която, както казва Пастьор, може да бъде открита само от подготвени умове. Селие е притежавал само един- единствен инструмент – скалпела, като „регистриращ прибор“ - собствените си очи, а като „електронен анализатор“ - собствения си разум. Съобщението за неговото откритие не изпълнило няколко дебели тома, то съдържало само 74 реда, поместени в списание „Нейчър“. Селие не направил от него дисертация... Даже и Нобеловият комитет кой знае защо не го забелязва до ден днешен. Но целият свят говори и пише за него, използва откритието за изграждане на революционни хипотези, разгадава природата.
Стрес! Сякаш самото изговаряне на тази английска дума донася до нас енергията на някоя мрачна стихия. Но „стрес“ в буквален превод значи „напрежение, усилие“ и се употребява най-често във физиката за обозначаване на сбор от величини, действащи против едно установено равновесно състояние. В медицината стресът означава това общо – физиологично и психично напрегнато състояние, което възниква у живите организми при всеки конфликт с обикалящата среда. Селие всъщност открива общия универсален механизъм, по който реагират физиологичните системи на живия организъм в отговор на външни дразнения.
Стрес – това е състояние, противоположно на покоя, момент на единоборство на живото с това, което го заплашва; звънлива тръба на тревогата, която се „чува“ от всяка клетка на застрашения организъм. Биологичната роля на стреса следователно е да осигури приспособяването на индивида към заобикалящата го среда.
Но стресовата реакция има и свои отрицателни страни. Тя може да приеме характера на болест, на изтощение и безпомощност. Така че сресът е едновременно и безусловно нужен, и безусловно вреден!
Откритието на Селие отразява едно типично свойство на материята, което по същество е родствено на усещането, но не е тъждествено с него – свойството отражение. Проблемът за единството на организма и средата е разглеждан от различни страни многократно в биологичните науки. В резултат на многобройни изследвания учените са установили, че под въздействие на дразненията от външните условия се създава нова реактивна среда за организма. По същество стресът е форма на приспособяване към условията на средата.
Стресорите – приятели и врагове
Причините, които го пораждат, се наричат стресори. Те могат да бъдат от различно естество: травми, студ, топлина, умора, химически вещества и инфекциозни агенти; емоционални преживявания и какво ли не още. Хирурзите отлично знаят, че при много организми стресът започва още при очакване на това, което заплашва, например оперативното лечение. В организма на болните настъпват реакции, които могат да затруднят и самата операция.
Как да живеем със стреса? Ето един въпрос, чийто отговор изисква много компетентност и чувство за отговорност. Днес всички хора – мъже и жени – смятат, че са изложени на силен стрес и че в съвременния живот има много повече напрежение, отколкото е имало в живота на пещерните хора. Всеки човек е изложен на стрес, но не може да се каже, че напрежението в днешно време е по-силно от това, което са изпитвали прадедите ни. Вярно е, че пещерният човек не се е страхувал от атомна война, но също така е вярно, че той е живял в постоянен страх от възможността да бъде изяден от някой хищник, докато спи, или че може да умре от глад – страхове, които днес малцина изпитват. Интересно е и това, че ако човек би могъл да избегне стреса, той би умрял, защото стресът е едно нормално състояние.
Когато човек изпитва нещо неприятно, по липса на по-подходяща дума той казва, че изпитва стрес. Има обаче и приятен стрес – това е усещането, което изпитва олимпийският победител или диригентът, чийто оркестър свири добре. И спортистът и диригентът, обхванати от задоволство, секретират всичките стрес хормони, които биха секретирали при тъга или разочарование.
И жените, и мъжете са податливи на стреса. Невинаги е вярно, че младите хора по-леко се справят със стреса от възрастните, тъй като някои стресори, които действат по време на зародишевото развитие, могат да причинят необратими дефекти.
Младият човек и стресът
Редица фактори оформят изграждането на младия човек като личност. Един от основните е семейството. Взаимоотношенията между родителите и децата пораждат редица положителни и отрицателни емоции, които сами по себе си могат да се превърнат в стресори за подрастващия организъм.
Цялото поведение на родителите и останалите членове на семейния колектив ежедневно възпитава по свой начин юношата и девойката, най-често те се стремят да подражават на близките си. Още по-съществено е, че те възприемат цели образци на поведение и отношения и след това ги пренасят в собствения си живот.
Социологическите проучвания достигат до заключението, че колкото е по-запазен традиционният начин на живот в семейството, толкова атмосферата в него е по-безконфликтна, т. е. условията за възникване на стресови ситуации са относително по-лоши. Конфликтите, които довеждат до напрегната атмосфера в дома, много често се дължат на неспокойните отношения между родители и деца. От изключително значение е доверието, което трябва да изпитват подрастващите към родителите си. Децата трябва сами да осъзнаят, че нямат по-близки приятели от майка си и баща си и трябва да бъдат предразположени да им доверяват всичко. Грешат пък онези родители, които непрекъснато искат, и то по най-нетактичен начин, да се месят в живота на своите потомци.
Освен в семейството, формирането на характера на подрастващите става и в училището. В днешни дни училищният живот наред с придобиването на познания е много важен и от гледна точна формирането на човека. И тук най-главното от всичко е създаването на благоприятен климат и избягването на стресовите ситуации.
Едва ли има нещо по-важно в живота на един млад човек от проблема за неговото реализиране, от необходимостта да намери достойно и прилягащо нему място в обществото.
Жизнените планове на младежта се изграждат не само от обекта на направения избор, но и в зависимост от значимостта на професионалното самоопределение и характера на труда, който трябва да бъде вложен. На първо място това се изразява посредством целите, които се преследват, чрез избора на професията и са свързани със значимостта на трудовата дейност.
Нашите млади съвременници постоянно се изправят пред необходимостта да правят избор в едно или друго направление, което им се налага от самия живот. Голяма част от техните решения изглеждат на пръв поглед напълно логични и сякаш не се нуждаят от предварително осмисляне. И именно тук много често възникват стресовите ситуации, когато трябва да се направи решителна крачка, а се оказва, че младежът не е подготвен за това, не му е ясно какво трябва да стори или пък неговите желания и предпочитания срещат упоритата съпротива на цялото семейство.
Затова и нашата младеж трябва да бъде стимулирана да се труди и да е полезна за околните, за да може в решителните моменти от своя живот да преодолява стресовите ситуации или да ги използва като форма за утвърждаване на характера и мъжествеността. Нещо, което, за съжаление, е почти невъзможно в настоящите времена на масова безработица сред младите хора на България и дори – сред голяма част от техните родители.
