Един от културните анонси през тази седмица е изложбата в Бургас на пет майсторки-плъстарки. И ако по селските райони хората все нещо разбират, когато чуят тази дума, в градовете на България я се намерят общо стотина души (от по-възрастното население), които са я чували, я не.
Плъстарството е много старо човешко творение, то води своето начало от земите на Далечния изток, от Монголия, Китай и Сибир. Пренесен е тук, разбира се, от племената на прабългарите, които, както знаете, идват от тези краища на Земята.
Занаятът съществува отпреди 5-6000 години от времето, през което хората са опитомили дивата овца. Тогава те са разполагали с огромни количества вълна, която след дълги наблюдения решили как да оползотворят по най-благоприятния начин, за да създават от нея полезни предмети за своя бит.
Първо започнали да правят юрти (особен вид кръгли шатри, използвани за жилища), които не пропускали капка дъжд или сняг, и валенки във формата на ботуши, пазещи техните крака от зимните студове там.
Българите, дошли от тази страна на Дунава, продължили да използват този древен начин да си създават удобства, той като със своите стада от коне те докарали тук и овцете си.
Тези животни, разбира се, били отглеждани и от местните славяни, които обаче не владеели умението на плъстарството. Всъщност плъстите са материали от естествена овча вълна.
Тъй като косъмът е органичен, животински, той притежава естественото свойство да залепва сам с останалите. С напластяването се сменя посоката на влакната, те се мокрят със сапунена вода, след което се навиват на кросното и се блъскат с плоска бухалка, за да се слегнат.
След тяхното изсъхване вече са готови за работа, напълно запазили своя размер, противно на днешните вълнени пуловери, които след изпиране в пералнята стават няколко размера по-малки и са и единствено за изхвърляне на боклука или подаряване на човек с по-скромни телесни размери.
По този древен начин плъстарите у нас (всъщност 99% са жени) работят и днес. И както преди столетия и десетилетия изработват от тях постелки, различни обуща, килими, палта и други. Но съвременните майсторки имат амбицията да покажат и че това далеч, далеч не е занаят, предизвикан от сиромашията, а изкуство, създаващо красиви предмети.
Плъстарките, изложили своите изделия в Бургас, заявиха през смях за „Десант”, че всъщност извиняват първоначалното недоверие на своите бъдещи клиенти, защото няма как да харесат от пръв поглед нещо, за което никога не са и чували.
А самите думи „плъст” и „кече” са станали отдавна нарицателни за нещо неособено хигиенично, мръсно и... сплъстено.
И докато в цяла Европа и по света плъстарството в момента печели слава и овации, дори и от известни модни къщи и доста хора се пробват да станат майстори в него, у нас то едва-едва прохожда, възродено от местни ентусиасти.
А си заслужава.
