Идеята за създаването му възниква още по-рано, през 1871 г.
Автор: Огнян Марков
Тази година се навършват точно сто години от откриването на читалище „Просвета“ в странджанското градче Малко Търново. Официално то е отворило врати през 1914 г. Реалната му дейност всъщност започва десет години по-рано – през 1894 г. Тогава, по инициатива на учителите родолюбци Стамо Сталев и Иван Попов, в една от стаите на Голямото училище е създадена малка библиотека.
През следващата 1895 г. се поставя вече и началото на театралната самодейност в града. Както следва да се очаква, първите артисти са местните учители. Съвсем скоро те поставят най-гледаната по това време у нас пиеса „Многострадална Геновева“, посрещната с голям интерес от населението.
Идеята за създаване на културно-просветно средище обаче възниква още през 1871 г. и е трябвало да минат повече от 23 години тази идея да започне да придобива своите материални измерения, а и още десет, за да се реализира напълно.
Основателите на читалището са Димо Янков, Ст. Николов, Георги поп Добрев, Иван Воденичаров, Манол Ралев, Георги Карпузов, Илия Шентев, Стойко Станимиров, Тодорка Янкова, Милка Стойчева и други. Въпреки трудностите след Междусъюзническата война, с дарения на местното население читалището е било обзаведено, извършен е абонамент за вестници, за да могат грамотните хора да идват там и да научават в този граничен край какво става в България и по света.
След официалното си създаване първоначално духовното средище продължава да се помещава в споменатата стая на Голямото училище. Там се провеждат сбирките на просветните дейци, изнасят се сказки за населението, реализират се и други форми на просветна дейност. В тази стая е учреден и първият в Странджа Македоно-Одрински таен революционен комитет, а по-късно градът става и седалище на околийския революционен комитет, които е ръководил бунтовната дейност на българите в цялата Визенска каза на Одринския вилает.
От 1915 г. читалището става член на Общия съюз на народните читалища, създаден само четири години по-рано. Това дава възможност за обмяна на опит в просветителското дело с други подобни духовни средища в България.
По време на Първата световна война обаче повечето членове и активисти на просветната институция са на фронта и дейността му замира. Възстановена е през юни 1919 г. благодарение на завърналите се от мобилизация малкотърновци и създалата се вече в града местна интелигенция. Закупуват се нови книги, изнасянето на сказки и реферати се провежда редовно, като на тях вече се канят и известни наши учени и литературни творци.
В стремежа си да запознаят съгражданите си с българската и световната драматургия и заради лична изява запалените по театралното дело преодоляват всички затруднения, свързани с малката сцена, липсата на средства за реквизит и декори и недостатъчната подготовка на самодейците артисти. Въпреки всичко обаче представленията са посещавани масово от местното население и неизменно се превръщат в културни празници за целия град.
През 1921 г. се създава читалищният хор. Негов пръв диригент е Потко поп Тодоров, а през 1924 г. към духовното средище вече има и оркестър. Активисти на читалището по това време са Димитър Томов, Петър Райков, Ст. Карагеоргиев, Кирил Бедров, Г. Певтичев, Дико Джебков, Д. Ганчев, Кирил Харбалиев и много други.
Социалните промени след 9 септември 1944 година се отразяват и на просветителската дейност в Малко Търново. Но чак след развенчаването на култа към личността започва истинското развитие в тази насока. През годините 1953 – 1954 се създава танцовата формация, десет години по-късно – естрадно-сатиричният състав. Тогава, през 1964 г., по достойнство е оценена цялостната дейност на читалището и то е обявено за образцово, а през 1965 г. се мести в новопостроената си сграда.
Днес, сто години по-късно, към него функционират клуб "Млад приятел на книгата", чийто членове са ученици от началните класове на СОУ "Васил Левски" в града. На голяма популярност се радва съставът за изворен фолклор, създаден през 1983 г. Той редовно участва в традиционните странджански вечери в София и Бургас, във фолклорните фестивали в Граматиково и Копривщица, в регионални надпявания, както и във фолклорната програма на Петрова нива, в културните празници на Малко Търново и селските събори.
Много емоции събират изявите на състава за стара градска песен, на детска театрална група "Убастия", на състава за художествено слово "Аз Буки Веди", създаден през 2009 г., и на Школата по изобразително изкуство, възникнала през 1990 г. благодарение усилията и таланта на художника Динко Костадинов.
Цялостната история на читалището през изминалите вече сто години показва, че то никога не е било само и единствено просветителски институт. Неговата сила и жизненост се дължат на факта, че винаги е обвързвало своята дейност с проблемите и радостите на малкотърновци.
