Около стъблата на овошките лесно може да се създаде очарователен пъстър килим от различни растения
Автор: Дина Харизанова
Като правило, под младите овошки в първите няколко години почвата се оставя или прекопана, или се мурчира. Но когато фиданките пораснат, възниква въпросът за декорирането на „чашките” около стъблата им, където вече е достатъчно сенчесто, та да не може да виреят зеленчуковите насаждения.
И тук на помощ идват декоративните растения, които са способни да издържат на такива условия. И въпреки че горният слой на почвата в овощната градина обикновено е гъсто пронизан от корените на плодните дървета, там все пак може да се намери място за красиви храстчета и цветя. Най-подходящи в случая се явяват почвопокривните растения и по-ниските тревисти многогодишни видове с повърхностна коренова система, която няма да конкурира дървото в борбата за изхранването си. Те са приемливи, тъй като са невзискателни в отглеждането и практически не изискват никакви грижи. При това се развиват бързо, потискайки растежа на плевелите и без много усилия усвояват и най-неравните повърхности.
Такива зелени и пъстри островчета не само ще радват очите, украсявайки градината с прекрасните си листа и цветове, но и ще предпазят повърхностния слой на почвата от ерозия, от загуба на хранителни вещества, а също и от пресъхване в горещините.
Изборът на такива видове в растителния свят е твърде широк, като се започне от най-простите и достъпни форми и се стигне до най-редките екземпляри, които може да се намерят в градинските центрове. Подходящи за целта са ароматните горски теменужки, зимзеленът, различните седуми, медуницата, игликите, паричките, бергенията и др. Широко популярният бръшлян прекрасно може да расте под короните на дърветата. А простичките мили незабравки могат за около 2-3 седмици да превърнат всяко ъгълче в градината в малко синьо море.
Под овошките добре могат да се развиват и практически всички луковични видове – лалета, нарциси, минзухари, крокуси, кокичета, синчец и т. н. Списъкът може да продължава безкрайно.
В разсеяната сянка под дървесните клони може да се разположат и непретенциозните и не много високи многогодишни видове като напръстник, хоста, астилбе, шапиче, кандилки. Много добре в компанията на сенколюбивите растения изглеждат папратите, които внасят разнообразие в цветните композиции, създавайки изискана хармония с красивите си зелени листа.
Трябва да се има предвид, че кестенът и лешникът са твърде агресивни по отношение на околните растения и те не само ги задушават в сянката си, но и отделят вещества, които задържат развитието на своите съседи. Затова около стъблата на такива дървета е напълно безполезно да се оформят цветни кръгове.
Докато липата е доста гостоприемна и тъй като корените й са по-надълбоко, под нея добре ще растат дори влаголюбивите многогодишни видове. При оформянето на цветните композиции в зоните на овошките по-бавно растящите видове трябва да се засаждат по-плътно, за да могат бързо да скрият голата земя и да се получи красив цветен килим. За тези, които пък нарастват бързо, ще е нужно да бъдат ограничавани с някакъв бордюр или декоративна оградка. Луковичните могат да бъдат засаждани на групи в специални кошнички, което много опростява грижите за тях.
Като цяло творческият подход към това оформление позволява голите участъци в градината да се превърнат в красиви острови с непрекъснат цъфтеж, които ще радват с багрите си стопаните от ранна пролет до настъпването на студовете.
