Паметникът на културата от V-VI век най-сетне отвори за туристи, четвърт век след откриването си
Автор: Камен Колев
Римска базилика от древния Филипопол бе отворена за туристи за пръв път в началото на май – точно четвърт век, след като е била открита от археолозите. Известният в Пловдив като Малката базилика паметник на културата бе прехвърлен преди месец на местната община с договор, подписан от кмета Иван Тотев и министъра на културата Петър Стоянович. Така с решение на Министерския съвет пловдивската градска управа получи правото да стопанисва новия музей.
Базиликата се намира на бул. “Княгиня Мария-Луиза”. Намерена е случайно през 1988 г. Работници от строеж наблизо се натъкват на стара църква и уникални римски мозайки. С разкритието се заема археоложката Мина Боспачиева. В близост до находката тя открива и две други филипополски базилики, едната от които е смятана за митрополитската църква на града.
Раннохристиянската църква е от средата на V-VI в. Подът й бил покрит с пищни геометрични мозайки. В пристроен към сградата баптистерий - помещение за кръщенета, били открити кръщелен басейн от мрамор с формата на кръст и изящни мозайки с изображения на елен и гълъби.
Веднага след откриването си те били аварийно консервирани. 5-6 години по-късно, в началото на 90-те, част от тях били прибрани за съхранение в склад на Националния институт за паметниците на културата. Останалата част била консервирана на място. През 1995 г. Малката базилика и разположената в близост част от крепостна стена получили статут за Паметник на културата от национално значение. Но с годините руините от раннохристиянската сграда запустели и буренясали.
Преди 4 г. Община Пловдив и Министерството на културата, с финансовата подкрепа от 1,3 млн. лв. на фондация „Америка за България”, започват цялостна консервация и реставрация на мозайките под ръководството на доц. Кантарева. Цели пет месеца отнема на нея и на екипа й да почистят повече от 50 фрагмента и да сглобят цялата картина.
През 2013 г. изнесените части от мозайките са върнати на място в базиликата, а останалите – почистени и реставрирани. Днес вече хората ще могат да видят красивите подови мозайки върху площ от 110 кв. метра, както и баптистерия. Те са защитени с нова постройка. Експонирани са основите на колонади и стени, както и руини от крепостна стена на Филипопол от II век.
Общината и кметството в район "Централен" изградиха паркинг и облагородиха района около базиликата. Входът за посещение е 5 лева, за групови посещения - 3 лева, а ученици заплашат 2 лв.
Каква е нейната историята?
Тя е построена в чест на главния военен командир на провинция Тракия Базилиск. Владетелят имал собствено жилище във Филипопол и заслужил уважението на местните хора през 471 г., когато отблъснал от града разбунтувалите се готи. В знак на благодарност те решили да издигнат базиликата.
При южната й страна имало параклис, а при северната - редица от допълнителни помещения. Църквата била близо до източния некропол на града и до мартириона на 37-те филипополски мъченици край пътя за Константинопол. Подът трябвало да бъде покрит от мозайки, върху които да се поставят два реда колони, амвон и олтарна преграда от мрамор.
Художници мислели да покрият стените с мазилка и да ги изографисат с декоративни украси. Веднъж завършена, базиликата при най-източната улица на Филипопол и източната крепостна стена щяла да е истинско съкровище.
Някои части от пода вече били покрити със сложни композиции от триъгълници, кръгове и ромбове, вази и гирлянди, меандри с форма на свастика, розети, символ на рая и Христовата кръв. Мозайките били сред най-доброто, правено от майсторите от Филипополската школа. През 475 г. Базилиск станал император, но само година и 8 месеца по-късно бил детрониран от предшественика си Зенон. Новият владетел наредил всяка следа от присъствието на Базилиск да бъде изтрита. Така първите редове от ктиторския надпис в Малката базилика били премахнати. А малко след това сградата била опожарена до основи. Предполага се, че това е станало при нападение на варвари.
Местните хора обаче искали църквата да се възстанови. Така Малката базилика била вдигната от пепелищата върху старите основи. Мозайките останали на място и ги покрили с нов под от обикновени тухли. Но при североизточния ъгъл на църквата било построено помещението за кръщенета.
Баптистерият бил много необходим на фона на бързо разпространяващото се християнство, тъй като в него щели да бъдат кръщавани и новородени, и възрастни хора.
Имал два входа - за езичници и за християни, както и дълбок около метър мраморен басейн с форма на кръст. Изящният покрив бил поддържан от мраморни колони.
По пода, извън басейна, имало красива декоративна мозайка с двойка гълъби и елен. Гълъбите символизирали Светия дух, който се явява при кръщението на Исус на река Йордан.
Еленът бил символ на душата на християнина, която се стреми към вярата и истината. Вазата олицетворявала съда, в който се събира манната небесна, а Соломоновият възел като стар символ с много значения изобразявал вечността и вярата. Свастиката била древен космически символ, а меандърът е смятан за опростена форма на лабиринт.
Към края на VI в. местните хора не могли да издържат на варварските нашествия. Изоставили домовете си и Малката базилика и се преместили на по-сигурния акропол.
Така раннохристиянската църква се превърнала в руина, а жителите на Филипопол с години взимали от нея строителни материали. Дори издълбали дупки в подовете и част от уникалните мозайки били безвъзвратно унищожени. Но дори и останките от тях били силно впечатляващи – дотолкова, че когато през ХХ век строителите се натъкнали на тях, изграждането на блока било спряно незабавно.
