Нежното цвете не се напада от болести и издържа на студ и суша
Автор: Дина Харизанова
Несъмнено едни от най-красивите и изискани градински цветя са лилиумите. Те придават неповторим колорит, изящност и благородство на всеки цветен кът. Техни изображения може да се видят дори върху древни асирийски и египетски паметници, което означава, че са били познати още от най-стари времена.
Тази тяхна неувяхваща слава никак не е случайна. Освен на очарователната им красота, това се дължи несъмнено и на пословичната им невзискателност по отношение на грижите, които трябва да се полагат за отглеждането им, а също и изключително малкото им претенции към мястото и условията, при които ще растат.
Така например лилиумите много добре понасят неблагоприятните зимни студове без да измръзнат – достатъчно е само отгоре им да се нахвърлят малко листа или елхови клонки, а в по-топлите райони на страната може да се мине и без това. Нежните цветя се притесняват единствено от преовлажняване и затова не бива да се садят там, където водата се задържа и не може да се оттича лесно.
Съществуват хиляди сортове от това растение, като при това всяко едно от тях се отличава с уникален свой аромат. Много от тях цъфтят и по различно време през лятото – едни през юни, други през юли, трети – през август.
При засаждането на лилиумите, освен срокът на цъфтеж, трябва да се отчита и тяхната височина. В зависимост от вида си те могат да нараснат от половин до цели 2 метра.
Опитните цветари препоръчват да се садят компактно на едно място, встрани от другите цветя в градината. Дори представителите на различните сортове лилиуми пак е добре да са отделени един от друг. Растенията не се страхуват от пресаждане – дори напротив, в този случай даже растат по-добре, като предпочитат леките, рохки и по-плодородни почви.
Тези многогодишни луковични цветя може да се засадят и през есента, и през пролетта. Най-важното е да не просъхва кореновата им система. Затова и често техните луковици се продават вкоренени в найлонови торбички заедно с малко почва. Ако са изсъхнали, следва да се засаждат в началото на есента, за да може успешно да се вкоренят до зимата. Тогава напролет ще зацъфтят в биологичните си срокове. За да цъфтят добре и с цялата си пищност, трябва да им се избере хубаво огрявано от слънцето място, над което дърветата да не хвърлят сянка. Ако теренът е наклонен, хубаво е те да се разположат във възможно най-високите му части.
Луковиците се садят на дълбочина 20-25 см, като се спазва правилото – колкото са по-големи, толкова по-надълбоко да се засаждат. Това ще ги предпази от измръзване през зимата. За луковици с размер по-голям от 5 см в диаметър разстоянието между тях трябва да е поне 40-50 см. По-малките луковички с размер 2-3 см може да се засадят на разстояние около 20 см. През есента те трябва да се разсадят, иначе на следващата година лилиумите така ще се сгъстят, че отделните растения ще се заглушат едно друго. Преди разсаждането дългите корени на луковицата трябва да се изрежат наполовина.
Когато тя се постави в приготвената ямка, препоръчително е първо да се засипе с пясък, а после с пръст, но ако почвата е достатъчно рохка и песъчлива, може луковицата да се покрие направо с нея. След това трябва да се полее, като следващата поливка е желателно да е чак когато се появат нежните филизи на растението. По-нататък поливането също трябва да става рядко – през около 2 седмици, тъй като лилиумите са сухолюбиви растения. А за да не обезобразят с петна цветовете капките вода, трябва да се полива в сухо и ветровито време – тогава влагата върху листата бързо ще изсъхне.
Грижовните цветари подхранват своите лилиуми 1-2 пъти в месеца с комплексни минерални торове с добавка на микроелементи. Няколко пъти за един сезон може да се внесе в почвата и малко дървесна пепел и растенията да се полеят с разтвор от кравешка оборска тор.
Още едно съществено предимство на нежните лилиуми е, че за разлика от повечето си други свои цветни посестрими, те почти не се нападат от вредители. Понякога просто не може да се избегне да не се напръскат при обработването на съседните им цветя – като розите например, но трябва да се внимава върху тях да не попадат медсъдържащи препарати за растителна защита, тъй като те ще оставят грозни петна върху прекрасните растения.
