Българите стават чувствителни по даден проблем едва когато се случи нещо фатално, както след трагедията в Лясковец
26 Юни 2014, Четвъртък
Обществото ни е болно. Не се колебая да го заявя, колкото и да не ми се иска. Болно и в прекия, и в преносния смисъл.
На първо място, причина за това са проблемите с лекарствата и достъпа до медицинска помощ на голяма част от гражданите на България. Често ставаме свидетели на смъртни случаи на хора, които чакат за медицински преглед или вече минали през лекарския кабинет, където са прегледани фиктивно. Не са един и два случаите на лекарски грешки, следствие на които десетки човешки животи са погубени.
Именно проблемите в здравеопазването водят до един много притеснителен факт – продължителността на живота у нас е една от най-ниските в Европа. И колкото и да ни убеждават властимащите, че всичко е наред и живеем в прекрасна страна – уви, не е така.
Бедността ни заобикаля отвсякъде. Навсякъде срещаме мрачни и тъжни погледи. Погледи, търсещи своето спасение. Спасение от тежката им съдба. Тежката съдба, която ги е довела до безизходица, до главоблъсканици как да свържат двата края и да оцелеят поне до следващия ден.
Икономическата криза, донякъде изкуствено създадена, води и до проблеми с психичното здраве. Такъв е случаят с барикадиралия се в дома си през април 40-годишен мъж от симитлийското село Черниче. Васил Митков прекара близо денонощие затворен сам в къщата си под зоркия поглед на полицаите. Местните разказваха, че Митков е развивал бизнес и взел заем, който трудно изплащал. Други пък си спомняха, че рязката промяна у него настъпила след няколко дни в плен преди около 2 години. И в двата случая обаче става дума за пари. Прави са хората, които казват, че парите са виновни за всичко, което се случва по света. Не напълно обаче.
Психолози преговаряха с него, но той отказваше да се предаде. Полицаи отправяха покана да излезе, но Митков отново не прие. И в крайна сметка се оказа, че той има афективно разстройство, което означава, че е опасен и непредвидим в действията си.
Въпреки трудностите, акцията в селото приключи благополучно. Явно полицията си взе поука от станалия месец преди това трагичен инцидент в Лясковец, където психично болният Петко Петков уби един полицай и рани трима униформени, взели участие в акция по обезвреждането му.
Виновници за случващото се у нас сме самите ние. Защото ставаме чувствителни по даден проблем едва когато се случи нещо фатално. Защото вземаме мерки едва когато се случи непоправимото. И после се чудим защо само ние имаме такива проблеми.
Изказваме недоволството си под сурдинка, нямаме навик да заявим ясно и точно мнението си, а после недоволстваме, че продължават да ни мачкат. Е, така е и ще продължава да е така, докато не започнем да защитаваме позицията и правата си.
Та поради тези причини можем да кажем, че българският народ е болен. Разболяват го проблемите, бюрокрацията, политическата обстановка у нас. Затова е време нещата да се променят и да „оздравеем“. В противен случай българският народ загива.
И това не е фантастично-апокалиптична картина, уви! От нас зависи да променим това и да не позволим пагубните прогнози да се сбъднат. Защото ако това се случи, жалко за нацията ни – нация с над 1300-годишна история.
