Нетрадиционното лечение в някои случаи дава добър ефект
Неотдавна в здравната стратегия за периода 2014-2020 г. бе отчетена тъжната констатация, че България е на първо място в Европейския съюз по смъртност следствие на инсулти. Коварното нарушение на мозъчното кръвообращение покосява у нас по 160 души от населението на всеки 100 000, докато в ЕС средно леталният изход е с три пъти по-ниски показатели – 51 починали на 100 хиляди.
По епидемиологични данни мозъчните инсулти изпреварват с 50 % разпространението на една друга широко срещана смъртоносна патология – инфарктите на миокарда.
Още по-тревожна е констатацията, че 11 на сто от инсултно болните са под 45-годишна възраст. Което дава основание на специалистите по света да са единодушни, че заболяването все повече се „подмладява“! Не са вече рядкост дори и случаите на инсулти сред децата.
Това остро здравословно страдание не е само лична драма на засегнатите от него, но представлява и сериозен проблем за обществото и социализацията на пострадалите, тъй като неумолимата статистика сочи, че само 13 % от болните, прекарали инсулт, успяват да се върнат към предишната си трудова дейност. Като и в този случай при тях съществува огромната заплаха от повторение на съдовата катастрофа, което може да се окаже фатално.
Останалите, които преживеят заболяването, трайно остават инвалидизирани – с тежки парези и комуникативни нарушения поради настъпилите езиково-говорни проблеми.
Затова и лечението на пострадалите е тема, която непрекъснато фокусира вниманието както на официалната, така и на нетрадиционната медицина.
За един начин за облекчаване състоянието след прекаран инсулт разказа една зрителка на предаването на телевизия СКАТ „Нашата храна – нашето лекарство“ с водещ Христо Мермерски, която се представи като Красимира.
Тя сподели, че преди време инсулт покосил една нейна близка. За щастие – в лека форма, но въпреки това тя получила едностранна пареза на засегнатата половина от тялото си, а също и настъпили трудности в говора й.
Тогава Красимира й препоръчала един твърде нетрадиционен подход към лечението й – да поставя на челото си замразена океанска риба, без значение от какъв вид е.
След като в продължение на една седмица жената стриктно правила това по два пъти на ден, настъпило подобрение в речта й и като цяло тя се почувствала много по-добре. След 3-дневна почивка отново повторила процедурата още една седмица и настъпило още по-голямо подобрение.
Красимира съветва рибата да престоява на челото не повече от 2-3 часа на сеанс, за да не се задуши кожата – т. е. да не бъде ограничавано продължително време нейното „дишане“. А на хората с по-чувствителна кожа тя препоръчва да намазват предварително мястото с малко мазнина.
Тя не твърди, че този метод ще излекува напълно болния, но все пак той може да се надява състоянието му да се облекчи и страданията му да станат по-поносими. В крайна сметка, имайки предвид, че на различните пациенти всяко едно лечение се отразява индивидуално, струва си да се пробва ефектът от налагането с риба при всеки конкретен случай.
Трябва да отбележим, че що се отнася до говорните проблеми, понякога те отшумяват спонтанно около месец след настъпването на инсулта, но това става само в случаите, когато запушването на кръвоносния съд не е локализирано в зоната от мозъчната кора, където се намира някой от центровете на речта.
Смущения в говора се наблюдават и когато лезията настъпи в съседен център. Тогава следствие на възникналия мозъчен оток, се притиска и зоната, командваща езиково-говорните прояви. В тези случаи след разнасянето на отока речта се възстановява напълно.
Затова съществува хипотетична вероятност човек да приеме, че е възвърнал говора си, благодарение на някаква съпътстваща възстановяването терапия. Така че трябва близките и пострадалият да са наясно точно какъв е конкретният случай и дали наистина се касае за ефект от дадено лечение, или за естествено физиологично възстановяване на говорната функция.
