В деня на светеца не се работи, за да не „изрови облак полето“
На 8 юли Българската православна църква почита паметта на свети Прокопий – покровител и закрилник на пчелите и пчеларите. Затова светията е известен още като Прокопий пчелар.
Той е живял по времето на най-жестоките гонения на християните при управлението на император Диоклециан. Тъй като не искал да се откаже от християнската си вяра, бил затворен в килия, измъчван и посечен с меч.
Според едно предание, заедно с Прокопий измъчвали и двадесет девойки, новопокръстени християнки. Светецът им давал кураж и вяра, като ги успокоявал, че сватбата им с Божия син е висш дар, отреден не за всяка мома, а само за избрани. Оттогава при всяка венчавка в църквата се споменава и името на светеца.
Още в ранното утро в деня на свети Прокопий жените на пчеларите замесват тесто и изпичат два обредни хляба - „боговица“ (за Господ) и „светец“ (за св. Прокопий). Преди изгрев ги занасят при пчелните кошери, прекадяват ги с тамян и ги намазват отгоре с миналогодишен мед.
Докато прекадява, стопанинът нарича благословия: „Който е честит, честит берекетлия, на трън да седи, пчели да рои!“. След това от всеки кошер се взема по малко мед. Това е първият мед за годината и се вярва, че той лекува всякакви болести. Затова се пази през цялата година. С него се мажат питите в чест на Баба Шарка, мажат се и челата на децата, момите и невестите, за да не хващат уроки.
После всички отиват на църковна служба. След литургията жените раздават хляба помежду си, за да се роят пчелите и да дават много мед. В църквата оставят паничка с мед, която на следващия ден връщат у дома си. С този мед пък мажат болните от заушка, шарка или ужилвания.
В деня на св. Прокопий всяка жена прави „тръвнена пита“ (хляб с изображение на кошер). Тя се раздава само на роднини за здраве и дълголетие. Стриктно се спазва и правилото – сред кошери вода да не се хвърля, особено „нощна вода“.
Разказва се, че някога една жена, като се върнала от нивата, турила нощвите и омесила хляб. Сложила го в подницата и го хвърлила в пещта. Докато приготви вечерята, вече мръкнало. Взела, че изсипала водата от нощвите на двора.
Легнала да спи и до сутринта ръцете й се зачервили, подули се и по тях излезли бели мехури. Завели я при един баяч, който обяснил, че селянката е хвърлила „нощната вода“ върху самодиви и ще й изсъхнат ръцете. Оттогава съществува поверието, че използваната вода не трябва да се изхвърля нощно време на двора. В нея трябва да се пуснат три въгленчета и да се остави в къщи до сутринта.
Както по време на повечето църковни празници, и на този ден не се работи – в случая, за да не „изрови облак полето“. Жените пък „пазят празника“, за да им „държат“ децата и да растат живи и здрави.
