Преди 220 г., през 1794 г., Осман (Пазбан заде) бей се обявява за независим владетел във Видин под името Пазвантоглу паша. Той е син на Ортасун бей и българката Зидана,
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
която е насилена да приеме исляма. Тя става първа ханъма в харема на Ортасун бей и въпреки че е сменила религията си, прави всичко възможно да облекчи тежката участ на раята.
В този дух се опитва да възпитава и сина си Осман. Научава го да говори, чете и пише на български. Когато той се обявява за независим владетел във Видин, Зидана му казва, че без подкрепата на българското население няма дълго да се задържи на власт. Тя го свързва с братята си Евлоги, който е станал католик, и Петър, запазил източноправославната си вяра. Осман се споразумява с тях да сформират отряди от по 100 души, въоръжава ги и те стават част от войската му.
Султанът изпраща армия, която прави три опита да превземе Видин и да отведе непокорния феодал в окови в Истанбул, но отрядите на Евлоги и Петър водят срещу нея партизанска война и й нанасят големи поражения. Окуражен от успехите си, у Пазвантоглу се появява амбицията да разшири владенията си.
За целта той привлича кърджалийски орди, които разбойничат в околностите. С тяхна помощ опустошава Северозападна България и прави набези отвъд Стара планина. Към Видин потичат кервани, претоварени с богата плячка. Осман увеличава три пъти платата на войниците си, като това се отнася и за отрядите на Евлоги и Петър. Те обаче запазват за себе си само необходимото за преживяване, а другото раздават на своите сънародници.
През 1803 г. обаче обстановката се променя. Недоволни от действията на Пазвантоглу, турските феодали по българските земи сформират армия от 25 хиляди души и предприемат настъпление срещу него. Към войската се присъединяват към 10 хиляди башибозуци, на които е обещана голяма плячка.
Уплашени от тази голяма военна сила, повечето от кърджалиите напускат видинския бунтовник. Тогава по съвета на майка си, Осман призовава българското население на помощ, като му обещава да го освободи от данъци и да призне правото му свободно да изповядва своята религия. Привлечени от тези обещания, се стичат към 6-7 хиляди въоръжени от Пазвантоглу българи, но поставени под командването на негови офицери. Това предизвиква недоволство сред тях, понеже са смятали, че ще бъдат под водачеството на Евлоги и Петър, които вече са добили широка популярност сред населението.
Така в началото на август 1804 г. при днешния град Дунавци се срещат двете войски. Срещу 25-хилядната армия на турските феодали и 10-те хиляди башибозуци се противопоставят 5-те хиляди войници на Пазвантоглу, 4000 от останалите кърджалии и 6-7 хиляди наскоро въоръжени българи, но без никакъв боен опит.
Единственото преимущество на хората на Пазвантоглу е, че те по-добре познават местността. Затова успяват да въвлекат противника в близките блата, където конницата и пешаците затъват. Покачени на дърветата, българите ги ловят с арканите си като риби.
Решаваща роля обаче изиграват 16-те оръдия на противника. Гюлетата нанасят големи поражения на хората на Пазвантоглу. Виждайки че губи битката, пашата заповядва отстъпление. Оцелелите се прибират в крепостта. Опитите на войската и башибозуците да я превземат претърпяват неуспех. Гюлетата не могат да пробият дебелите крепостни стени, а атаките с обсадни стълби са отбити. Започва 3-месечна обсада, но Пазвантоглу се снабдява с храна и оръжие от Влашко, които се превозват с гемии по Дунав. Той е натрупал несметни богатства и има с какво да ги плаща.
Умира през 1807 г. Вестта за смъртта му е посрещната с радост в Истанбул и султанът изпраща войска, начело с един от везирите си, за да възстанови своята власт във Видин и да заграби богатствата на Пазвантоглу. Узнавайки за това, неговата майка Зидана раздава парите и другото имущество на сина си на жителите на града.
Предвождани от Евлоги и Петър, една част от тях преминават във Влашко и основават селището Бежанери (навярно името му идва от бежанци) с две махали – католическа и източноправославна, но всички се смятат за българи и живеят в разбирателство и добросъседство в една общност.
