Само преди броени дни България бе хваната във воден капан. След него останаха непрежалими жертви, бездомници, опустошена реколта...
Кой е виновен? Отново въпросът на годината остана без отговор. За пореден път настана игра на пинг понг между кметове и министри. Пак проработи инстинктът за самосъхранение у управляващите. Всичките, милите, пак излязоха невинни. Всеки знае какво ще издумат още преди да си отворят устата. Дали ще доживеем поне един да си хвърли оставката, когато види, че се е провалил, че не става за поста си.
Възмутена съм от Кристалина Георгиева. Еврокомисарката по бедствията и авариите се появи скоропостижно, но не донесе палатки, храна, лекарства, пари... Вместо това взе две смачкани кофи и ги раздрънка с малко кал в тях за пред камерите. Какво тоталитарно лицемерие и сиромахомилство!
Червеният кръст пък раздава елементарни дажби – 1 кутия боб на 4 души, бисквити, вода. Също като в „На нивата“ на Яворов: „и лучец яж, водица пий... дий, воле, дий“ – с лопатата и ботушите.
Къде е войската на военния министър, който се беше дегизирал като за Кербала. Хората му предлагат машини и техника, той отказва. Сами щели да се справят. Излишно пъчене и изхвърляне. Виждаме как се справят...
Млади журналистчета, още с мъх над устата, го играят много демократично, като дават трибуна на всеки, който реши да се изплаче. Но внимание, щом започнат да критикуват правителство и институции – стоп, не политизирайте, моля! Горките, за да не загубят мястото си, изпълняват инструкциите на шефовете си зад кадър. Игра на демокрация, а в същност цензура и пак цензура.
Без виновни за поголовната сеч, за непочистените речни корита, за незаконните постройки. И така – до следващия потоп. Очевидно никой няма да бъде осъден за случилото се. Може би пак Господ трябва да бъде разпънат на кръста заради човешките грехове.
