Още при строежа на хотел „Резиденс“ в Арбанаси бяха изринати уникалните вековни „лунни“ камъни
Живея в живописния великотърновски квартал „Асенов“ и често излизам из околните красиви местности, за да се порадвам на красотата им и да почерпя здраве. Ние, българите, още от бащиното си огнище и от училището сме закърмени с обич, преклонение и култ към майката природа.
Но промишленото развитие, заради което се строят нови предприятия, пътища и обширни жилища, води до там, че все повече пространства се откъсват от природата и се покриват с бетон. Така изчезват почва, растения, животни, цели местности, а това води до изменение в климата и нежелателни последици за екологията.
Наблюдава се в голяма степен и разхищение, причинено от безхаберие и човешка неразумност. Думата ми в момента е за село Арбанаси и околностите му, защото е дошло време, когато трябва да пазим и ценим всеки сантиметър естествена почва, всяко камъче, всяка тревичка и растение, всяко семенце, всяка капчица чиста роса, всяка местност, която се явява вододайна – за да се появи чешма.
Преди години цялото Арбанашко плато – от село Шереметя до хижа „Божур“ и склоновете надолу към Горна Оряховица и Лясковец, се обработваха. Имаше ниви, лозя, овощни градини, косеше се много сено, отглеждаха се животни. Във Велико Търново бяха отворени магазинчета, в които арбанасчани продаваха прекрасно кисело мляко и екологично чисто месо.
Сега тук – сред зеленината и боровите горички, се предвижда застрояване.
Излезте до чешмата „Каменец“, която не си знае годините. Тя събира водите си от естествения улей, образуван от природата – покрит с лунни камъни и обрасъл с треви и билки.
Над нея ще видите разбити зиданите стени, които са я оформили, следи от тежки машини и разринат „за по пряко“ път, който се вие точно из този улей. Неотдавна площадката пред чешмата и коритото беше подгизнала, водата течеше мътна, едрите лунни камъни, които векове са били тук, ги нямаше. Вероятно са били продадени или използвани за украса на някой частен дендрариум.
Впрочем по целия наклон под новия хотел „Резиденс“ (по-известен като новата резиденция в селото, обявено за архитектурно-музеен резерват), вдясно от пътя Велико Търново – Горна Оряховица, срещу чешмата вече няма нито един лунен камък. Още по време на строежа камъните бяха изринати. Много ловуващи на платото споделят, че горе – по равното на Гарга баир, вече не може да се видят такива лунни камъни – синкави на цвят, някъде обрасли с мъх, приели причудливи форми от хилядолетното действие на вятъра и дъжда. Ловците лично видели наскоро покрай самия път мъже с машини да вадят и товарят такива камъни. Изкопите още личат.
Точно оттук ли ще бъде най-късият път за новото строителство срещу с. Арбанаси – върху чешмата и нейната зона?! Кой позволи тази разруха? Това трябва на всяка цена да се спре!
Наблюдавам, че хората – богомолци и туристи – българи и чужденци, като излязат от манастира „Света Богородица“, първо се снимат на фона на обителта, а после веднага се захласват по природата около чешмата и над нея – с ливадите и зелените борови гори.
Това райско парченце българска земя трябва веднага да се огради и в него да се влиза с такса за вход – то представлява естествен дендрариум с уникален въздух, почва, растения, животни и насекоми. Тук децата могат да бъдат обучавани на екология, туристите да видят и помиришат нашите български лековити растения, които глупаците наричат бурени и ги унищожават. Тук нашите прадеди са отглеждали животни и са произвеждали екологично чиста земеделска продукция.
