Село край Лясковец си построи рай

Автор: Здравка Христова Снимки: Авторът

Има такова село, в което няма цигани и битова престъпност, вечер там хората спят спокойно, младите имат работа, вересиите в магазина са рядкост, фирмите се надпреварват една друга да инвестират в него, а кметът в свободното си време е осветител в самодейния театър. Казва се Козаревец и се намира в Централна Северна България.
В лясковското село, наброяващо 1000 жители, животът не е скучен. В последните години Козаревец се превръща в своеобразен промишлен гигант с десетина работещи предприятия. Местните хора се гордеят, че имат читалище, ремонтирано за над половин милион лева от Брюксел, имат си и футболен отбор.

Това, което си нямат, за съжаление, е училище. Децата пътуват с организиран транспорт до близките градове Лясковец, Горна Оряховица или Велико Търново.На влизане в селото човек има усещането, че минава през промишлено предградие на голям полис. По някакви причини, Козаревец се е превърнало в магнит за инвеститорите. Една до друга на входа на селото са подредени базите на Държавния резерв, на маслобойна, на фабрика за биогориво, сладкарска къща, автокъща за специализиран транспорт, малък мебелен завод, баластерна.

Нямаме нито един декар необработваема земя, хвалят се хората. Нивите се орат и сеят от две големи аграрни фирми, които, оказва се, редовно и добре плащат рента. Всеки момент се чака да отвори врати и една нова фабрика, собственост на великобританец. 30 работни места ще осигурят цеховете, в които от отпадъчните пластмасови бутилки ще се прави гранулат като суровина за производство на синтетична прежда.

На най-личното място в селото е издигнат паметник на актрисата Мариана Димитрова, родена в Козаревец през 1954 г. и починала в САЩ през 2005 г. Няколко поколения българи ще я помнят със забележителните й роли във филмите “Осъдени души“, “Мъжки времена“, “Самодивско хоро“, “Скъпа моя, скъпи мой”...
Думите, изписани на паметната плоча, са изречени от нея при едно от гостуванията й по родните места, през юли 1982 г.: “Гордея се, че в жилите си имам болярска кръв и съм закърмена с козаревски въздух”. Паметникът е осветен лично от търновския владика Григорий, който също е родом от Козаревец.

Тръгваме към местното читалище “Земеделец 1899”, напълно ремонтирано и оборудвано с 559 392 лв. от проект по ОП “Регионално развитие”. През годините в него са съществували хор за двугласно пеене, музикални школи по акордеон, пиано, цигулка и китара, група за автентичен фолклор, танцова група, детски хор.
През 1897 г. е изнесено първото театрално представление “Кара Танас”. Театралната трупа не прекъсва дейността си и до днес. Тя е лауреат на десетки фестивали за художествена самодейност. Кметът също е театрал, последната му роля е била преди 11 г. в “Големанов”, но в последно време се занимава само с осветлението на представленията.

Няма преглед или фестивал на селските читалищни театри, от който да сме се прибрали без награда за постановка, за главна мъжка или женска роля, хвалят се хората и водят екипа ни към витрината на гордостта, където са подредени статуетките и грамотите на артистите, сценаристите, режисьорите. Последната постановка на трупата е “Събота, неделя, понеделник”, по пиесата на Едуардо де Филипо. Още с поставянето й на сцена, тя веднага носи награда за дебют на младата актриса Йорданка Андреева, която е и секретар на читалището. На театралния салон в Козаревец могат да завиждат актьорите дори от градските театри. Той е с локално парно, има 250 места с чисто нови кресла, оркестрина, камера, DVD система, микрофони, прожектори, осветителен пулт, озвучителна уредба и усилвател, компютри, заседателни зали.

На ден през читалището минават средно поне по 37 човека. В сградата има информационен център с безплатен интернет и добре оборудвана и поддържана библиотека. От две години там има и творческа работилница, в която пък често се отбиват децата. Има място, разбира се, и за мъжете от ловно-рибарското дружество.
Тук винаги е отворено, дори през зимата. Отоплението в културната институция е решено с отпадъчните слънчогледови люспи от местната маслобойна.

Вместо да отиват на бунището, те се използват за локалното парно. Голямата изненада са избените помещения, където попадаме в добре оборудвана фитнес зала. Всички уреди са измайсторени от двама млади мъже от селото - Мариян Златев и Стефан Сертаков. Заварваме ги да тренират. Освен че е запален по спорта, 28-годишният Мариян е и водач на коледарите в селото.

„Трябва да си спазваме традициите, а и интересът към коледуването тук е много голям. Има още кандидати да се присъединят към нас, но не ни стигат носиите. Иначе селото ни е прекрасно, тук няма кражби и битова престъпност, може би, защото тук цигани не идват“, коментира Мариян, който си изкарва прехраната като прахов бояджия.
Много хора от града започнаха да се връщат на село. Докато се чуе, че някоя къща се продава, и до месец-два вече е купена, добавя Стефан.

„Голяма болка ми е, че през 2010 г., с решение на Общинския съвет в Лясковец беше закрито училището ни “Св. св. Кирил и Методий”, което е с над 150-годишна история“, казва кметът Парашкев Парашкевов. По образование той е учител по физкултура и вече трети мандат като независим управлява проспериращото село.
Докато вървим през селския парк, отнякъде долита топка. Излязла е от полузанемарена спортна площадка в изоставената сграда на училището, където момчетата се събират да ритат.

„На тези вагабонти ще им направим хубави игрища. Имаме проект за стотина хиляди лева по Програмата за развитие на селските райони. Живот и здраве, децата скоро ще имат нова, многофункционална спортна площадка за 6 вида спорт - тенис, бадминтон, волейбол, баскетбол, футбол и хандбал. Ще има трибуни за зрителите, които ще бъдат добре осветени“, казва кметът физкултурник.
Паметникът на загиналите във войните е друга забележителност на Козаревец. Открит е в деня на Свети Дух през 1941 г. Монументът е уникален не само с размерите си, но и с това, че войникът на върха му поразително прилича на цар Борис.


В категории: Репортажи , Горещи новини