Патриотичното сдружение „Пазители на българщината“ се стяга за първия си национален събор
Автор: Десант Снимки: Николай Димитров
Неуморният продуцент на НФА „Българе” Христо Димитров е във вихъра на поредната си патриотична инициатива. На 18, 19 и 20 юли (петък, събота и неделя) в местността Добромерица край Жеравна създаденото по негова идея ново патриотично сдружение „Пазители на българщината” организира Първия национален събор „Войводска среща”. Съорганизатори на проявата са фондация „Българе” и Община Котел.
Стремежът на новото сдружение е по необичаен начин да обедини съвременните българи в желанието им да работят за запазване на родовата памет, история, традиции и фолклор, доброволно и публично поемайки задължения за конкретни родолюбиви дела.
За членове на „Пазители на българщината” са поканени достойни българи патриоти с авторитет в обществото. След полагането на войводска клетва те избират да бъдат или действащи войводи (които ще предвождат чета съмишленици), или почетни войводи (които ще помагат на делото сами, залагайки на авторитет и възможности).
Основната цел на сдружението е организирането и провеждането на ежегоден тридневен национален събор „Войводска среща” около рождената дата на Васил Левски – 18 юли.
Идеята е не само да се почете паметта на Апостола на свободата, но и да се осъществи приемственост в усилията на българите за запазване на националните ценности и националната памет.
Съборът ще събере всички регистрирани войводи и чети, за да обявят публично патриотичните каузи, които са решили да осъществят „в ползу роду” до събора следващата година.
Тогава, също публично, те ще са длъжни да дадат отчет за извършеното. Каузите трябва да са свързани със запазването и популяризирането на българската история, култура, език и фолклор, на материалното и нематериалното ни наследство; с реставрирането или изграждането на паметници, поддържането на музеи и читалища; с издаването на книги, организирането на патриотични събития; с възпитаването в родолюбие и почит към героите на България.
По правилник участието в събора става в организирани чети или дружини. По състав те могат да бъдат мъжки, женски и смесени. Индивидуално се включват само почетните войводи, дарителите и съратниците.
Всяка чета трябва да се състои от минимум 7 участници (четници), като сред тях се излъчват войвода, подвойвода, знаменосец и касиер. Четата задължително си избира име и си ушива знаме.
Войводи на четите могат да бъдат мъже и жени, навършили 18 години. Приемането на нов войвода (и четата му) става с предварително одобрение от Управителния съвет на „Пазители на българщината”. Всеки нов кандидат за войвода трябва да има поне един поръчител от вече приетите войводи. Сдружението определя патриотичната кауза на събора за предстоящата година.
Каузата на първия национален събор „Войводска среща” – 2014 е събиране на средства и изграждането на мемориална абсида „Юнашки глави” на стария мегдан в Жеравна, в памет на седемте четници от четата на Стоил войвода – свидни жертви на Жеравненския край, загинали в героичен бой и обезглавени в дните на Априлското въстание 1876 г.
Допълнителна кауза е оказването на съществена подкрепа при належащия ремонт на читалището в селото.
Правилникът на събора си има категорични изисквания, повечето от които са наложителни, за да се постигне максимална автентичност на обстановката.
Първото от тях касае облеклото – участниците в събора трябва да са облечени в характерно българско четническо облекло, старинна българска военна униформа или българска фолклорна носия /автентична, сценична или стилизирана/.
Дарителите могат да са облечени и алафранга, а свещениците – в расо. Съвременни облекла няма да се допускат, без абсолютно никакви изключения.
Следващото изискване е категоричната забрана за фотографиране на територията на фестивала през първите два дни. Изключения ще се направят само за репортажи на акредитирани медии.
За да могат участниците в приключението, наречено „Войводска среща”, да се върнат 150-200 години назад, във времето на славните български хайдути и легендарни чети, през тези три дни ще трябват да се съобразят с още много забрани, прекъсващи връзката им със съвременния свят на територията на събора.
Но пък преживяването гарантира незабравими емоции и неповторимото, доскоро позабравено усещане за национална принадлежност, което напоследък ни се случва да изпитваме все по-рядко и затова скрепява българите в особени моменти като този.
От всеки се очаква да даде за делото своята лепта – и духовна, и материална.
Организираните в чети участници в събора ще внасят общо за трите дни по 20 лева на човек входна такса, предназначена за организацията и за каузата на събора.
Войводите могат да водят на събора свои гости и съратници, като поемат разходите за тях. Допуска се присъствието на странични лица само ако са облечени според изискванията на събора и направят дарение от 30 лева вход общо за трите дни.
На територията на събора всяка чета си обособява бивак, за организацията на който отговаря подвойводата.
Има ограничения и за занаятчиите, които пожелаят да излагат свои изделия и да правят демонстрация на занаятите си на чаршията. До събора ще бъдат допускани само демонстриращите старинни занаяти, пряко вписващи се в темата му – майстори ножари, тюфекчии (оръжейници), кожари, сарачи, кундурджии, на изделия и на музикални инструменти от дърво, както и тъкачи, продаващи черджета, тъкани завивки и битови торби.
В непосредствена близост до събора организаторите предлагат безплатно ползване на палатков лагер, чиято територия е обезпаразитена и са осигурени ток, вода и тоалетни. Нощувки в квартири в Жеравна и околността участниците си осигуряват сами. Основно се залага на бивак под звездите по поляните на Добромерица.
Програмата на събора включва тържествено отбелязване на годишнината от рождението на Васил Левски със спектакъл на НФА „Българе” в първата вечер. Вторият ден ще започне с представяне на четите и обявяване на каузите им, както и приемане на нови чети на място.
След ритуалното изнасяне на опечените чевермета по обед следват конкурс за най-характерно облекло и въоръжение на чета, състезания по бойни умения между четите и късно вечерта - традиционната за Жеравна „Олелия” с музика и нескончаеми хора около големия огън. Третият ден е предназначен за утвърждаване на запознанствата в общо веселие с музика и хора, както и за опознаване на живописната Жеравна.
Очакванията на организаторите са до следващия събор заедно да се извършат множество добри дела за България.
