Жената на поета отказва жалката държавна пенсия, до сетния си дъх пази прощалното писмо на Ботев, писано от кораба „Радецки“
Автор: Камен Колев
Една забележителна жена е малко позната на българската публика заради избора си да живее в сянката на подвига на своя велик мъж. Венета, жената на Христо Ботев, доброволно изоставя охолния живот и спокойствието и заради любовта си към поета се обрича на глад и мизерия.
Родена е през 1847 г. във Велико Търново, в семейството на търговеца Стоян Везирев. Майка й е внучка на прочутия търновски търговец на кожи Пенчо Рашев. Родителите я омъжват за възрастния, но пък богат сарафин Дончо Петров, преди да е навършила 17 години.
Сърцето му беше студено, разказвала след години за него Венета на внучката си, която носи нейното име - Венета Рашева-Божинова. От брака им се ражда синът на Венета – Димитър. Появата на детето не прави брака по-щастлив и през 1868 г. младата жена предприема нечувана за онази епоха стъпка – напуска мъжа си и взима със себе си тригодишното момченце.
Въпреки консервативните нрави, Венета среща подкрепата на майка си, която я праща при своя брат в Букурещ – заможния владика Панарет Рашев. Той е доста щедър и често изпраща на семейството пари и подаръци. Според някои източници, включително и по твърдения на Димитър, Венета заминава за Букурещ след смъртта на мъжа си Дончо.
„След овдовяването на Венета, на която аз съм син от първия й брак, тя отива с мен от Търново в Букурещ при вуйчо ми митрополит Панарет. Ще се излъжете, ако помислите, че аз нося името на баща си... Той е бил търновски търговец и се казвал Дончо (Димо), него аз не помня. Името, което съм си взел, е това на вуйчо ми, моя благодетел, който се казва Панарет Рашев”, разказва Димитър.
Но според твърденията на внучката на Венета, по това време баба й не е била вдовица. Тази „неточност” се дължала на деликатността на Захари Стоянов, който пише, че„Венета е родом от Търново, гдето била женена по-напред за друг мъж, Дончо Петков тютюнджията, който се поминал и тя отишла в Букурещ при вуйка си”.
Пак по твърдения на Венета Рашева, има документи, които доказват, че Дончо Петров е правил официално постъпки, за да се разбере дали Венета окончателно е решила да се разтрогне бракът помежду им. Когато разбира, че тя няма да се върне, той се жени втори път.
Различни са версиите и за запознанството на Венета и Христо Ботев.
Според едната, това става по време на празник, когато Панарет традиционно след църковната литургия приема гости от българската колония в Букурещ. Там се появява Христо Ботев, който по това време е учител в българското училище в румънската столица. Венета, пременена в една от най-хубавите си рокли, поднася сладко и кафе на гостите и така се среща с мъжа на живота си. Любовта им пламва от пръв поглед.
Според друга история, тя често минавала край печатницата на Каравелов. Ботев, който седял с другари отпред, всеки път се заглеждал във владишката сестриница. Един ден я настигнал, обяснил й се в любов и оттогава почнала сърдечната им връзка.
Любовта между Венета и Ботев дълго време е пазена в тайна – вуйчото от години води духовна война с българския революционер.
Захари Стоянов също свидетелства за взаимоотношенията между поета и митрополита: „Колко е той видял и патил от бъдещия свой зет! Какви скандални истории е дигал той отгоре му. Един път без време го накарал да избяга от Букурещ във Виена. Племенницата му Венета, съпруга по-после на Ботйова, разказва, че когато дядо Панарет получавал вестниците на Каравелова, а по-после на Ботйова, три пъти хвърлял вестника и пак го земал. Вечерта, каквито добри ястия и да имало, той не харесвал нищо”.
През това време, скришно от владиката, Венета носи на хъшовете храна или ризи и чорапи. Грижи се и да са чисти и спретнати дрехите на Ботев. Доброто й отношение към хъшовете още повече разпалва любовта на Ботев. По този повод Захари Стоянов пише: „Ботйов обикнал тая жена заради нейния добър характер, за симпатията й към него и към голите му другари хъшлаци”.
Но идва момент, в който любовта между двамата не може повече да бъде крита. „Доброжелатели” донасят на вуйчо й, слуховете се понасят. Владиката категорично забранява на Венета да се среща с Ботев, нахоква я, злослови по негов адрес. Една вечер става голям скандал.
Венета успява тайно да се измъкне и да се види с любимия. Разказва му за разправията и заплахите, как й е забранил да се среща с „тоя харамия”. Малко след това тя доброволно изоставя охолния живот, който води, прекъсва и всякакви контакти с вуйчото Панарет, който осъжда постъпката й като предателска. Реално, църковен брак двамата не са сключвали.
Ботев е категорично против и казва на Венета, че трябва да вярва на дадената от него дума. Но спазват народния обичай и редят сватбена софра с гости, песни и хора. В новия си дом Венета върти бедното домакинство на поета, посреща и храни приятелите му, българските хъшове.
Често ги посещава Стефан Стамболов, за когото Ботев е идол. На 12 април през размирната 1876 г. Венета ражда дъщеря им Иванка. На следващия месец той повежда четниците на смърт или свобода.
В деня, когато напуска дома си на 13 май 1876 година, Ботев казва на жена си, че заминава за Браила и Галац. Венета научава истината, когато я настига вестта за смъртта му. По-късно тя получава прощалното му писмо, писано на кораба „Радецки“, и го пази до смъртта си. След героичната смърт на Ботев тя остава без никакви доходи и трябва да се грижи сама за двете си деца. В началото хъшовете й помагат да връзва двата края, но техните финанси също са ограничени.
Така Венета е принудена да дири прошка от вуйчо си Панарет. Той категорично й я отказва, но от милосърдие й праща по един калугер малко пари, с които да се прибере във Велико Търново.
След Освобождението тя получава жалка поборническа пенсия от 30 лв., която не стига за нищо. Венета няколко пъти пише просби до Народното събрание с молба сумата да бъде увеличена, но получава откази. И то от председателя Стефан Стамболов, когото тя хранила дълго време в Букурещ, и когото Ботев много обичал.
Стамболов се отвръща от Венета и дори когато веднъж я среща на улицата, се престорва, че не я познава, извръща глава и файтонът му профучава край нея. На една от последните й молби е сложена резолюция пенсията да се увеличи на 60 лева. Във вестниците се появяват публикации, че Венета иска да се възползва от славата на мъжа си.
Гордостта и достойнството й са накърнени и с протестна телеграма до председателя на Народното събрание на 17 ноември 1895 г., тя се отказва от мизерната месечна сума.
„По-тежка и по-заслужена плесница от тая едва ли би могла да се даде на днешното Народно събрание, а главно на Стамболовите народни събрания”, пише по този повод в редакционен коментар вестник „Млада България”.
За да отглежда децата си, Венета е принудена да работи като прислужница. През 1886 г. вуйчо й най-сетне й прощава и я кани отново в Букурещ. След смъртта му тя получава добро завещание от него. Едва решила единия проблем с тежкото си финансово състояние, Венета е съкрушена отново – през 1906 г. умира дъщеря й Иванка, едва 21-годишна.
В последните си дни Венета пожелава да отиде във Велико Търново. Пристига и минути след това й прилошава. Изпращат телеграма до сина й Димитър, но когато той влиза в старопрестолния град, научава, че майка му е поразена от масиран мозъчен удар.
Венета дочаква сина си и му предава прощалното писмо на Ботев, което пази цял живот:„Мила ми Венето, Димитре и Иванке! Простете ме, че аз ви не казах къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са много скъпи за мене! Венето, ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко.
Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те Христа.”
Минути след това Венета умира. Погребана е в родния си град, в гроба на дъщеря си Иванка. Последното й желание е смъртта й да не бъде разгласявана.
