Киприан (има някои данни, че първоначалното му име е Петър) е роден накъде през 1331-32г. в Търново и произхожда от знатно семейство.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Понеже е втори син, го изпращат в духовно-книжовната Търновска школа.
Негови учители там са Теодосий и Евтимий Търновски, който е последният български патриарх в края на Второто българско царство. И на двамата Киприан е любимият ученик, защото от всички възпитаници показва най-добри резултати в усвояването на знанията.
През 1363 г. Евтимий го изпраща в Цариград, за да се запознае с богатата книжнина в библиотеката на Вселенската патриаршия. Още тогава, когато е около 30-годишен, Киприан пише първото си съчинение, но то не е запазено. Смята се, че е било посветено на св. Наум. След това започва да събира материали за живота на българското духовенство в Егейска Тракия и поради това заминава за Атон.
Започва да пише съчинение „Ролята на духовенството за опазване на българското самосъзнание след падането на Първото българско царство под византийска власт“, но то остава недовършено. За да го отклони от това му начинание, цариградският патриарх го назначава за свой секретар, който да отговаря и ръководи издателската дейност.
През 1375 г. литовският княз Ромистер, който е приел източноправославната вяра, се обръща към цариградския патриарх с прошение да му проводи достоен духовник за митрополит. Той изпраща Киприан, който се установява в Киев (тогава градът е включен в територията на Литовското княжество).
Там той е посрещнат с най-високи почести от Ромистер. Тогава се поставя началото на изграждането на Киевско-Печорската лавра (на мястото, където е съществувал църковен храм, но е разрушен след превземането на града от хан Тоту), която се превръща в голям мемориален комплекс.
През 1381 г. Киев е превзет от руските варязи. Предводителят им княз Ростимир идва да се преклони пред Киприан и го моли да оглави руското православие. Българинът дълго време се колебае и едва през 1389 г. заминава за Москва.
По случай пристигането му Ростислав организира голямо тържество. За вече 60-годишния Киприан е изработена специална каляска. Главният руски свещеник (преблаженият отец Василий) му връчва златен кръст със 7 брилянта, окачен на платинена огърлица. Тъй като Ростислав се е надявал, че Киприан ще приеме неговото предложение, е поръчал да се построи двуетажна каменно-дървена къща в близост до двореца му.
След 2 г. с неустановено положение, през 1391 г. Киприан е провъзгласен за московски и всеруски митрополит. Ростислав изпраща послание до вселенския партриарх в Цариград да му се присъди патриаршески сан, но отговорът се бави. Тогава през 1401 г. Ростислав го провъзгласява, връчвайки му златна патриаршеска корона и жезъл от абанос със сребърни инкрустации.
Киприан също не идва с празни ръце. Той донася 6 чувала книги с описания на живота и делото на източноправославни дейци, някои от които вече са канонизирани за светци. Той лично пише биографиите на Теодосий и Евтимий Търновски. Най-значителното му произведение е „Житие на Петър, митрополит киевски и на цяла Русия“.
Явно това е неговата автобиография, в която описва своя личен живот. В нея се съдържат ценни данни за последните години на Второто българско царство. От това повествование научаваме, че вече далече от родината си той прави опити да й помогне, както и на другите християнски народи, които са паднали или са застрашени от турското нашествие. Така през 1395 г. по негова инициатива се създава пратеничество, съставено от духовници от България, Византия и Сърбия. То пристига в Рим и моли папата да упражни своето влияние, за да накара християнските владетели от Централна и Западна Европа да организират кръстоносен поход този път срещу турците.
Папата ги приема благосклонно и им дава препоръки до маджарския, германския и френския крал. Навсякъде обаче им дават само уклончиви обещания. А междувременно през следващите години турците завладяват Балканския полуостров. Киприан изживява тежко гибелта на българската държава. Макар че има възможност да живее в разкош, се отдава на пост и молитви. Умира през 1406 г., по-скоро сломен душевно, отколкото физически.
