През 1973 г. Живков устройва за Брежнев най-скъпия лов в световната история
Автор: Борис Цветанов
Два милиарда долара са условна цифра, от една страна - за да е по-приемлива сумата от Тома неверни, от друга - защото покупателната стойност на 2 милиарда долара през 1973 г. днес вероятно е около 7 милиарда. А като се вземе предвид, че парите не са кеш, а главно във вид на нефт, сумата става главозамайваща.
Освен това добре е да се знае още нещо за лова. В ония години от ловен туризъм държавата е печелела годишно скромните едва 9 милиона лева.
Та тогава – преди 41 години, Тодор Живков кани Леонид Брежнев на лов в стопанството Воден, най-привлекателното от двайсетте дивечовъдни стопанства в страната. Че е над средното световно равнище няма смисъл и да го споменаваме. По онова време България е Номер едно по запаси, организация и качество на трофеите. Тогава от десетте най-големи трофеи на елени в света 7 са били български.
Стопанството във Воден, някога собственост на Иван Багрянов (неговият син, прави му чест, отказа да го реституира, б. а.) представлява 70 000 декара вековна широколистна гора. Из нея препускат елени, сръндаци, глигани с мощни бивни, диви кози с правилно завити рога, муфлони, зубри, мечки с голям хубав косъм – расови екземпляри от Карпатите и Крим.
Както за повечето от големите държавници в света, ловът за Брежнев е и хоби, и привилегия. Но в случая ще видим, че за Тодор Живков е и средство за политическо въздействие върху Големия брат.
Ловът е изпипан от всяка гледна точка. На Брежнев е доставена специална пушка от Африка. Мечтата му е да отстреля благороден елен. Поканен е в най-благоприятния сезон – сватбения период. Елените реват. Брежнев е на най-удобно подготвено специално за него чакало. Но главният организатор на лова – инж. полк. Стефан Чакъров, някога лесничей, тогава пръв и последен шеф на ловните стопанства към Държавния съвет, се вижда в чудо.
Генсекът непрекъснато пафка цигара след цигара. Как да му се направи обаче забележка?! Слава богу, вятърът духва в обратна посока. И моментът идва – Брежнев хвърля цигарата и се спуска към елена, но настъпва гнездо с пчели. Една веднага се лепва за ухото му. Чакъров на секундата намира див бъз и натрива мястото. За този му „героизъм" още същата нощ Брежнев ще го награди със златен часовник.
Ловът завършва, гостът е на седмото небе.
Започва другият лов, този на домакина. За два милиарда. И не само за тях.
След време Стефан Чакъров само ще каже, че вечерта край камината всички се напили като казаци...
Храната е докарана със специални джипове. Това не са чудесии на кулинарията, на каквито бездруго Брежнев се е нагледал по официални и неофициални посещения. Тази вечер са поднесени оригинални, традиционни български селски ястия – фасул чорба, наденици, чеверме, овче сирене, кашкавал, грозде, запазено по специален начин, домашна ракия от сушено грозде, отлежала десетилетия, и т. н.
Пръв майстор на закачките е Тодор Живков. Той взема на подбив членове на ЦК, на Политбюро, министри, зарязали работа заради лов, поставя в комични ситуации най-вече себе си. Което особено допада на госта.
Разтопен от умиление, Брежнев не долавя кога започва деловият разговор, но е особено впечатлен, че по български, когато мъжете са на работа, приказват за ядене и пиене, когато са на ядене и пиене, приказват за работа. Още по-впечатляващо е, когато Живков отсича: „От тук нататък: казана дума – хвърлен камък!? Брежнев повтаря пословицата като клетва и дава нареждане на строеното трезво обкръжение да записва точно всичко, след което то стриктно да бъде изпълнено.
И започва голямото крънкане.
Уговорени са извънредни доставки за България от СССР на нефт, дървесина, въглища, памук. После следва договорка в обратна посока да потекат потоци залежала из родните складове стока, която по елементарно пресмятане ще донесе 300 процента рентабилност.
За да засвидетелства взаимоизгодност на договорката, Живков уж случайно се изтървава и показва на госта си документ от предстоящия пленум на ЦК на БКП, озаглавен „Основни насоки на правителството на НРБ за всестранно сътрудничество със СССР", като без да е чувал, камо ли чел Джордж Оруел, води разговора в духа на „Всички съветски републики са равни, но някои са по-равни".
Гвоздеят на програмата е документ, с който Брежнев предстои да бъде награден със званието „Герой на НРБ”.
Едва свършил с икономиката, Живков навлиза в политиката. Започва да ковлади Тито по македонския въпрос. Пренася огъня върху съветски историци, които продължават политиката на старите руски царе по този въпрос, залитнали по илюзорната представа на сръбски учени за някакъв илюзорен македонски народ. "Няма такъв народ!" – вдига пълна водна чаша с леко оцветена вода Живков. „Няма такъв народ!" – вика и Брежнев, вдигайки водна чаша с 50-градусова ракия от сухо грозде. За резултата – ако има сред читателите неверници Тома, нека разгърнат историческите трудове от годините след 1973-та и сами ще се убедят как съветските историци коренно са променили мнението си по македонския въпрос...
Живков се заема да развие измъчваща го в последно време идея – отделяне на партията от държавата. Всичко - двойно, запретва ръкави Тато, чисто разточителство, при това тройно и четворно, а за нередности кого хващаме за ушите – партийните секретари... Така и не успява да развие идеята си. Брежнев се разпорежда: „Другарю Живков, стига вече по български: на масата – за работа. Край! Вече преминаваме по руски: "На масата – чашата! Наздраве!"
От последвалото напиване по казашки ще пострада само главният уредник Стефан Чакъров. Началникът му – генерал Кашев, ще го накаже с три месеца понижаване в длъжност.
Но в крайна сметка към България потичат реки от нефт, безкрайни композиции стратегически стоки пристигат на източната граница и поемат към западната като само сменят спедиторските документи и пр. Товарните кораби на варненското пристанище само сменят товарителниците и поемат по нови морски пътища.
Разбира се, бдителни съветски дипломати лесно разгадават „любовта необяснима" и някои от тях се опитват да вразумят Брежнев.
Но в Кремъл на бойна нога стои една свръхсъобразителна жена – Милка Калинова. Официално тя е съветник в българското посолство. В действителност агент, по-ценен от 007. Тя е влязла под кожата на Галина Брежнева с кожуси, бижута, кожи, ваканции по Черноморието. Чрез Галина се изтриват всички негативи за Живков пред Брежнев. Следват нови покани за лов, ордени, дрънкулки, отлежала ракия... И отзоваване на нежелани дипломати от София.
Накрая ще отбележим, че с подобни устроени ловни истории Живков си е служил не само с Брежнев. Никога не е губил, хвърляйки заровете. Не му е вървяло само с мнителния Чаушеску. Но е правил така, че да му се възхищават и държавници като „баварския ястреб" Франц Йозеф Щраус. Сезонът не бил подходящ, но Тато скръцва със зъби на ветерана на стопанството бай Коце: „Знаете какво да направите!" И благородният елен е отстрелян. След което канцлерът подписва договор, с който на страната ни се предоставя заем от 700 000 марки с под 2 % годишна лихва! Това става през 1987 г.
