Изкуствените подсладители, консерванти, оцветители, ароматизатори и т. н. съдържат отрови, които бавно ни убиват
Автор: проф. Христо Мермерски
Основен проблем при безалкохолните напитки е, че те съдържат голямо количество захар. В една водна чаша (250 г) цитронада, примерно, се съдържат близо 100 калории. Отдавна е доказано, че честата употреба на „разхладителните“ газирани питиета води до напълняване, те са и сред основните причинители на целулит (портокалова кожа по горната част на бедрата и дупето).
Освен това калориите спадат към т. нар. „празни“ - в тях няма полезни витамини, минерални соли, протеини и др. Всичко това е накарало големите производителни компании да финансират проучвания, свързани с намиране на евтини заместители на захарта.
Първият изкуствен подсладител е захаринът, който е открит случайно през 1879 г. при провеждане на лабораторни опити с толуенови производни. По-сладък е от захарозата от 300 до 500 пъти. Появата му на бял свят се смятало за революция, особено за болните от диабет, които до този момент не смеели да посягат към сладки храни.
В днешно време захаринът влиза в състава не само на безалкохолните напитки, но и в много храни, медикаменти, козметични продукти и др. Лабораторни изследвания, проведени през 50-те години на миналия век, показват смущаващи резултати. Учените доказват, че има висока зависимост между употребата на захарин и честотата на рак на пикочния мехур при лабораторни животни. Това налага отбелязването на опасността върху етикетите на съдържащите го продукти.
На по-късен етап се публикуват нови научни изследвания, които целят да успокоят човечеството, че захаринът може да бъде вреден само ако се надвишава допустимата норма за деня. Лошото в случая е, че няма единно мнение по въпроса за допустимата норма. За едни тя е 0,5 мг/кг телесна маса, за други – по-малко от 0,2 мг/кг.
Постепенно за вредата от изкуствения подсладител спира да се говори, а през 2001 г. предупредителните надписи на опаковките в по-голямата част на света са премахнати. Разбира се, има и такива държави, в които употребата му в момента е ограничена, а в някои дори е забранена.
Главната съставка на захарина е бензоичен сулфилимин. Днес в съдържанието на някои видове захарин, предлаган в търговската мрежа, ще откриете следното: лимонена киселина, цикламат натрий, захарин натрий, сода бикарбонат, лактоза. Подобно на аспартама и захаринът може да предизвика нежелани странични реакции, най-безобидната от които е перманентно главоболие.
Захаринът не се усвоява от тялото, трудно се изхвърля и на практика се наслагва в организма. Най-нелепото в случая е, че изкуствените подсладители обикновено се използват от хора, които искат да редуцират приемането на калории, а вместо това напълняват при редовната им употреба.
И още един тревожен факт. Последните изследвания на безалкохолни напитки у нас показват, че съдържанието на захарин в тях е над 5 пъти повече от допустимата норма.
Трябва да се знае, че химически подсладители има също и в дъвките без захар, в разтворите за плакнене на устната кухина и в диетичните десерти. Странното е, че въпреки предупреждението върху някои етикети на кутийката, че захаринът съдържа субстанция, опасна за здравето на хората, те продължават да го пият.
Един от основните проблеми при захарина според специалистите е, че с неговото използване желанието за консумиране на бяла захар не намалява, а напротив – се увеличава.
Като консервант при повечето безалкохолни напитки, виното и бирата се използва натриевият бензоат. Той предизвиква подуване на стомаха, газове и пречи на нормалното храносмилане.
Не е безобиден и друг подсладител - цикламат. Той е забранен още през 1970 г., защото причинявал малформации у новородените от майки, които дълго са го използвали. А при опити с животни водел до рак на пикочния мехур.
