Свети Емилиан Доростолски намерил смъртта си заради преданата си вяра в Христос
На 18 юли православната църква почита паметта на Емилиан Доростолски. Според житието му и както се подразбира от името му, той е роден в Доростол (дн. Силистра). Това става някъде през ІV в.
Животът му минава като слуга при градоначалника.
Емилиан изповядвал христовата вяра. Император Юлиан изпратил обаче в този край жесток управител на име Капитолинус, който бил ревностен идолопоклонник и мразел християните. Уплашени от славата му на жесток управник, местните жители скрили, че сред тях има православни.
Тежко било за добродетелния Емилиан да гледа как управителят се надсмива над неговия бог. Той отишъл тайно при езическото капище и с чук потрошил старите идоли. Идолопоклонниците несправедливо обвинили за стореното един земеделец. Когато разбрал за това, Емилиан сам се предал. Изправили го пред съда. Разпитът водил самият Капитолинус. На въпроса „Как се казваш?“ светецът отговорил: „Ако питаш за името ми, казвам се Емилиан. Ако ме питаш за истинското ми име, то християнин“. А когато го попитали роб ли е, или свободен, Емилиан отговорил: „Аз съм роб на Христа и син на Севастианус, префект на крепостта“.
Започнали дълги мъчения, с които Капитолинус напразно се опитвал да разклати вярата на светеца в Христа. Изпаднал в ярост от безсилието си да унищожи предаността му към неговата религия, управителят използвал и последния си аргумент – че християнският Бог е безсилен да го избави от пламъците на кладата, която го очаква заради постъпката му, както и високата глоба и неприятностите, които ще се стоварят на баща му заради това, че не го е възпитал да уважава законите на империята.
Близо до дунавския бряг издигнали клада. Довели светеца и му предоставили последна възможност да се помоли. И той със сълзи на очи призовал Христос. След това Емилиан бил хвърлен в пламъците, но за ужас на присъстващите огънят не го изгорил. Нещо повече – огнените езици се разгорели толкова буйно, че изпепелили неговите палачи. Като видял всичко това, светецът горещо благодарил и възхвалил бога си и след като се прекръстил с думите „Господи Исусе Христе, приеми душата ми“, мирно предал духа си в ръцете му.
След смъртта му християните в града успели да измолят от съпругата на Капитолинус, която също била християнка, да им предадат тялото на светеца, за да го погребат.
Според някои изследователи свети Емилиан е „последният раннохристиянски мъченик в Мизия“. Той е един от 13-те християнски мъченици, намерили смъртта си в стария Доростол.
Единственият параклис у нас, носещ името на светеца, се намира в силистренското село Йорданово. Той е изграден в сградата на неработещото вече селско училище.
