Книга за предателската нагласа на българите се обявява за бестселър на годината
Автор: Борис Цветанов
Още лицето на корицата хваща бика за рогата: „бестселър на годината” И още: трето допълнено издание. Заглавието е „Предателите на Левски”, а подзаглавието – „Безсмъртието на поп Кръстьо”. Автор е Росен Янков.
Уж е книга за Левски като еталон за герой и поп Кръстьо – като еталон за издайник.
Бързаме да кажем, че няма да сме адвокати на нарочения от автора поп за предател. Още повече, че в 293 страници не е казано нищо повече от няколкото думи на Иван Вазов.
Ама не знаете кой е Росен Янков! Как така – световен журналист. Но едни такива все лоши хора му мътят водата – иначе пръв в света на 19 август 1991 г. като дежурен в БТА държал новината за пуча срещу Горбачов; през юли 1989 година държал ксерокопие на тайния протокол Хитлер-Сталин, ама лошите... не му дали да се изяви. Все българи, разбира се, иначе бил първият българин, до когото от „Асошиейтед прес” се допитали за някои работи около митинга от 16 ноември 1989 г...
Освен световен журналист, Росен Янков е и откривател. В бестселъра си той пише: „Опрях до думата народ. Всъщност народ няма, това е символ, фикция!"
Смаян от моето невежество и великото откритие на Янков, надникнах в академичния тълковен речник. А там е обяснено, че народ е: „население, обединено политически в една държава; жителите на една страна". Така разбрах, читателю, че ние с тебе сме някакви бройки от една фикция. И Сталин с неговите винтчета би завидял на откривателя.
Но в този калабалък от мерни единици, както ще разберете от писанието, ние комай всички, без Янков и началниците му, сме едни поп-Кръстьовци под вънкашност чужда и със име ново. Защото на гърба на корицата пише още, че Левски е предаван десетки пъти („Около Левски - тумба предатели” – гласи глава от съчинението), че това е книга за предателските нагласи на хората.
И ако човек вземе да чете между редовете, ще открие още унизителни за българина работи. Като това, че Вазов, Захари Стоянов, Стефан Дичев са автори на глупави клишета; че Антон Дончев е поръчков писател, написал по заръка на ДС „Време разделно"; че после академикът доносник Людмил Стайков го филмирал пак по поръчка на ДС.
Веднъж питали Сталин кое е по-силно – любовта или омразата. Отговорът на бащата на народите бил: „Любовта към омразата!" Явно, че това е в кръвта на Росен Янков. Той мрази всичко наред. Вкарва например в един кюп Велислава Дърева и Николай Хайтов.
Особено пък „тогоз". За Янков Хайтов пише по поръчка „Диви разкази", после ДС му разчиства пътя към бомбастични изяви, накрая Партията дава поръчка да рови за костите на Апостола.
Александър Фол по поръчка на ДС пък свързва българите с траките, пък иначе сме нямали нищо общо с тях. Божидар Димитров бил хамалин, докер, прехвърлящ легитимната власт на нелегитимна, офшорче един вид, чиито неверни простотии „стимулират националистически плаки и гологлава озверяла младеж".
Всичко според Янков мирише на ДС: Желев, Георги Бакалов, Васил Колев, Георги Мишев, Жан Виденов... Не се минава, разбира се, и без Тодор Живков, Бойко Борисов, Пеевски, „Ал Кайда” и Чаушеско. И без Гешев не може. жив е той, жив е, както поп Кръстьо и агенти, агенти, доносници...
В крайна сметка човек като прочете този бестселър, има да се чуди това книга за Левски ли е, или нещо неопределително. Още повече, че в нея няма нищо ново, неизвестно на която и да е било любопитна тийнейджърка.
Тук Янков ще удари по масата. Всичко е ново! За първи път той прибягва до специалисти и научни методи, приоритет на ХХІ век. Например, за да докаже едни свои изводи за гениалния каймаканин на Ловеч, съчетал в себе си мръсните номера на Алън Дълес, Фуше, Берия и Гешев взети заедно, събира екипи учени геодезисти. А после пък намира и профайлър.
И да шашне нещастния читател, току напише това онова и намърдва в словореда си бомбастични изрази като „аргумент от херменевтиката", „присмехулна синекдоха", „хюбрис", „геоморфолог", „теодолит", „когнитивен дисонанс" и какво ли още не. Като че ли бестселърът му е предназначен за настолно четиво на придворните на Голия цар.
Та така, верен на „модерния за академичните дирения интердисциплинарен падход", в 30-40 страници описва работа на специалисти геодезисти, поднася топографски карти и какво ли не, само да докаже какво е могло да се види и какво не при известната среща на Левски с двете заптиета на Пази мост край Ловеч. И да си ръкопляска, че никой не бил се сетил за подобно нещо преди него.
Да, ама не, както казвали индианците от разказите на О`Хенри. Щото още преди повече от век са правени добросъвестни описания на местността, а по-късно д-р Парашкев Стоянов е оставил и снимки в архива на Народната библиотека (виж НБКМ, БИА, филми 17 309, 43 310, 2 309).
После Янков обяснява, че заптиетата много добре знаели, че в Къкринското ханче ще е баш комитата, затова отишли направо там. Знаели от поп Кръстьо.
Чудя се как начетеният автор не е наясно, че това става във времето, в което френският възпитаник Митхад паша гради вече тайна служба по френски образец с тайни агенти и тотален шпионаж. Янков дарява на Ловешкия каймаканин изумителни качества на вездесъщ полицейски шеф, а си мисли, че иначе цариградската власт спи.
Но в един доклад на министъра на външните работи до Високата порта, писан според Димитър Страшимиров между 3 и 18 октомври, се съобщава, че „водителите на този въстанал против отоманската империя комитет са коджабашиите, чорбаджиите и даскалите от орхаинската касаба и селата Къкрина (Къкрек) и Извор".
Споменаваме това, за да е наясно читателят, че властта по онова време е знаела за Левски и комитетите много повече, отколкото се пише в историческата литература.
И това се дължи на шпионската мрежа на турците, изградена не само в Българско, но още в Сърбия и Румъния, Австрия и Русия. Тартор на тази шпионска мрежа е бил един поляк, известен като Окша ефенди, или Ошаковски. Главен негов агент, според разкрития на „Московские ведомости", бил българинът Мушински и още десетина други нашенци, както и гъркът Николаиди и евреинът Арон Бенучи.
Турската власт била отделила 100 000 турски лири за шпионаж и този въпрос е доста любопитен, но не му е тук мястото да го развиваме. Споменаваме го само като контратеза на доста разгърнатата тема в цяла глава в бестселъра, че всъщност Каравелов, Хитов и кой ли не били нещо повече от едни сръбски агенти, а самата Сърбия – креатура на Русия. А в Априлското въстание нашите апостоли били просто марионетки в ръцете на дуото Белград-Петербург. Батак, Перущица и прочие се оказали жертвен агнец за свободата на Сърбия...
Явно Янков нищо не разбира от шпионаж, което си личи и от дълбокомислените му разсъждения за вездесъщия пазител на шпионите си – ловешкия каймаканин.
Че поп Кръстьо е предателят на Левски и е натикал в ръцете на Високата порта Демона на империята е ясно. Заслугата обаче да бъде опазен от съмнения се дължи на каймаканина.
За целта този еталон на полицейски шеф разработва сценарий на дезинформационна операция, която би трябвало да бъде изучавана в полицейските академии в цял свят.
За да ни внуши всичко това, Янков си служи непочтено с професионално изградения психотест на поп Кръстьо от бившия началник на Института по психология към МВР доцент д-р Неделчо Стойчев, представен в книгата като профайлър (как звучи, а!).
Залавянето на Левски е професионална разработка, в която предателството от поп Кръстьо е организирано престъпление, акт на рационално, а не импулсивно решение. Начинът на действие е обмислен и изграден субективен модел, чрез който да се създаде приемливо обяснение на поведението на извършителя, като се предприемат професионални мерки за прикриването му.
Всички действия на местната полиция след предателството целят прикриване на суперагента поп Кръстьо. Левски е могло да бъде заловен още в Ловеч или на излизане от града, но тогава щели да паднат подозрения върху шпионина. В сценария на ловешкия Гешев влиза дори изпращане на две заптиета, които да установят със сигурност кога Дяконът ще напусне града. Пък защо не и да е създал предпоставката за нелогичното поведение на Апостола, разговарящ отдалече със заптието, разправяйки нелепостите, че е от Ловеч, познава го и отива да си види лозето...
Така заптиетата не само създават впечатление, че са се усъмнили в срещнатия непознат, но и че, разсъждавайки по дедуктивния метод на Шерлок Холмс, са стигнали до убеждението, че това е комита, тръгнал за Къкрина. И така ще се изгради впечатление, че никой не е предавал Левски, а самият Апостол с нелогичното си поведение е накарал ловешкия Шерлок Холмс да се усъмни в него...
Но с това не свършва гениалният сценарий на дезинформационната операция. Макар много добре да знае кого е заловил, ловешкият Гешев изпраща Левски за разпознаване в Търново, за да не падне и капка съмнение върху суперагента поп Кръстьо. Защото едно разпознаване в Ловеч си води и разобличаването на информатора. За да се затвори съвсем кръгът и да не падне и сянка съмнение върху попа, този рицар на плаща и кинжала дори няма да получи обещаната от Високата порта награда за предателството. В самия град Ловеч няма да бъдат извършвани арести на комитетски дейци (само двама, те не признават, а проблемът не се задълбочава), а пък това е столицата на комитетите.
На този фон арестът на поп Кръстьо и освобождаването му още на другия ден също е в синхрон с христоматийния сценарий.
Споменахме д-р Стойчев, профайлъра, който съвестно си е свършил работата, изграждайки един психологически портрет на предателя на Левски, но не сме съгласни, че е изпълнил възложената му роля. Профайлърът е, както сам Янков пише, „рисувач на личности и характери... според оставени от тях следи на местопрестъплението". А в нашия случай имаме съвсем друго: документи, книги...
По-добре би било Янков, ако знаеше, да прибегне до анализатор, познаващ теорията на бившия инспектор от „Скотланд ярд” Джон Грийн „Карта на съзнанието”. По оставените документи, факти, дори слухове се изгражда психоаналитичен портрет на заподозрения в извършване на дадено престъпление, като в крайна сметка се получава картина, в която се дава отговор дали заподозреният може да го е извършил или не, подобно на географската карта, показваща дали една област е низина, равнина, море или планина.
В бестселъра има и други баналности и непълноти, като например създаването на впечатление, че комисията в София прави погром на революционната организация. Всъщност ние нямаме документирана ясна представа за това какво е изнесено по време на разпитите, където освен четирима от арестуваните всички останали (според Янков – 61) са тумба от предатели и предават и Левски, и комитетите.
Работата е там, че изнесеното от комисията е незначително в сравнение с изградената от Левски мрежа от комитети. Янков греши и в броя на арестуваните - сочи ги 65, докато те са 60. Освен това само 48 са членове на организацията, при това главно от Тетевен. Голямата тайна остава запазена. Най-сетне имаме работа със самопризнания с ограничен материал, целящи най-вече самозащита и намаляване на наказанието.
Но с това неточностите не свършват.
Янков увърта по килифарски някои изказвания на Иванчо Хаджипенчович само и само да го изкара негов палач, но не си заслужава да се спираме на баналности. В "Десант" сме дали обяснение и на това, че никакъв плет не е прескачал Апостола, но Янков си върти изтърканата плоча.
Като добавим и вече споменатото, че според автора днешните българи нямали нищо общо с траките, както и откритието, че в свое време Левски не бил толкова популярна личност, че бил обаятелен само за познаващите го много отблизо, при това не всички.
Турската власт пък дотолкова не била вътре в нещата, че дори името му не знаела и го назовавала Дяколевски. Това име наистина съществува, но само в един от докладите на австрийския шпионин, работещ под прикритие като дипломат, Оскар Монтлог.
И понеже в последните години кой ли не си блъска главата защо все пак Апостола не е канонизиран, Янков ни дава акъл и в това отношение. Ами поповете не щат, те си държат първом техния поп Кръстьо да бъде признат за невинен, пък после ще видим. И сега авторът на бестселъри става и пророк, и провидял, как щял собственоръчно да редактира табелата на църквата в Ловеч, че в този храм е служил предателят на Васил Левски, опростен от българския народ през 1916 г... Един вид бартер: невинен поп, канонизиран Апостол!
